ПРЕГОЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀГОЛЯ̀М, ‑а, ‑о, мн. прѐголѐми, прил. Който е прекалено, извънредно голям. Седна на леглото си, .. и току въздъхна издълбоко, .., като да изхлипа, от преголяма умора, телесна и душевна. Д. Талев, ГЧ, 43. В четири часа вахтените се смениха и при трапа застана Алтаров — дребен, с преголяма шуба с червена лента над лакътя. Н. Антонов, ВОМ, 52. Настъпи моментът. Салонът притихна, фанфарите гръмнаха и от преголямо вълнение директорът на театъра внезапно се разплака. Ч. Шинов, ГП, 24. Преголяма радост. Преголяма скръб. Преголяма любов. Преголямо нетърпение.