ПРЕГОЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГОЩА̀ВАМ, ‑аш, несв.; прегостя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Гощавам изобилно, повече от обикновеното, нормалното, обичайното; прехранвам. // Ирон. Не успявам да нагостя някого добре, достатъчно.Дошло ни Латининото момче, .., а ние ще го прегостим — пуста да опустее нашата! Една гребка масчица да няма, та като хората качамака да си облажим! А. Гуляшки, ЗР, 180. — Няма ли жадни хора? — На мен подай — рече майка му и се пресегна. — Прегостих ви аз. — Какво приказваш! — засмя се Борчо. — Такава супа не е ял и валията. Н. Нинов, ЕШО, 47. Когато момчетата се завърнаха, тя току-що бе включила котлона и панираше чушки .. — Май ще ви прегостя с моята вечеря! — каза Жела. — Но и аз закъснях. Г. Мишев, ЕП, 268.

2. Остар. и диал. Нагостявам, нагощавам, нахранвам. — Ами с какво ще ни прегостите? — Всичко се приготвюва, само хлябът по̀ ще закъсней. М. Кънчев, В, 46. прегощавам се, прегостя се страд.