ПРЕГРАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕГРА̀КВАМ, ‑аш, несв.; прегра̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Започвам да говоря с дрезгав, дебел и нисък, глух глас поради леко увреждане на гласните струни вследствие силно и продължително викане, говорене, пеене, настинка, плач и др.; пресипвам1. Почнах да викам. Виках, виках, додето прегракнах, ама де го Пешо? А. Каралийчев, НЗ, 74. Ту по цял ден нямаше никого и аз говорех за живота със Серафим, .., ту пък туристите заливаха крепостта и преграквах. Ст. Стратиев, ПП, 38. Детето прегракна и съвсем премаля от плач. Д. Талев, С II, 85. Прегракнах от викане. △ Преграквам от пеене. // За гърло — започвам да издавам дрезгави, дебели и ниски, глухи звукове, тонове; пресипвам1. През целия ден си свирукаше, .., от една скала вика: "Еоп! Еоп!" — та му прегракна гърлото. Й. Радичков, СР, 53. Той говореше тихо, с дрезгав глас, който те кара да покашлюваш, като че твоето гърло е прегракнало, а не неговото. Б. Райнов, ЧЪ, 182.
2. За глас — ставам дрезгав, дебел и нисък, глух; пресипвам1. През дните, когато виното течеше по улиците на Константиновия град, .., гласовете на певците прегракнаха. А. Каралийчев, ПГ, 92. Евден не беше спокоен, гласът му потреперваше, прегракваше. Ст. Станчев, НР, 199. На Вълко съобщиха за изселването на факийци .. Той скочи, разтрепери се от ярост, .. посрещна колите на хорището .. — Вие сте луди, къде сте тръгнали? Не ви пущам! Гласът му прегракна и той се задави. К. Петканов, П, 147. преграква се, прегракне се безл.