ПРЕГРИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГРЍЗВАМ, ‑аш, несв.; прегриза̀, ‑ѐш, мин. св. прегрѝзах, св., прех. 1. Прекъсвам или продупчвам нещо с гризане; преяждам. Злочестото дърво помнеше как го слетя тази беда .. Отколе, преди много години, една лакома коза, .., прегриза върха му. П. Бобев, ГЕ, 7-8. Той [къртът]е прегризал на повехналото стръкче корена. Н. Хайтов, ШГ, 277. Златката се храни с различни животни. От бозайниците напада дребните видове, .., като се хвърля върху тях и прегризва врата им с острите си зъби. П. Петков, СП, 62. Той [сивият плъх] поврежда всякакви хранителни продукти, кожени, книжни и текстилни изделия. Прегризва дъски, дори и оловни тръби и достига всичко, което може да се яде. Зоол. VII кл, 130. Мишката е прегризала шкафа и влиза вътре. ^● Обр. Перката продължаваше да пепели в пшеницата, да наклонява стъблата към челюстите на този лаком жътвар, който ги прегризваше и с дългата си ръка ги подаваше на вършачката. Ст. Марков, ДБ, 264.

2. Непрех. Само несв. Остар. и диал. За добиче — преживям; предъвквам, прежваквам, прегвацвам. През дълбокия прозорец на обора .., сноп лунна светлина заливаше гърбовете на налягалите волове и биволици. Мирните добичета кротко лежаха, прегризваха. А. Каралийчев, ПГ, 140. В селото беше тихо, само хлопките и звънците, като прегризваше добитъкът, се чуваха от вратовете му тихо и на пресекулки. Ц. Гинчев, ГК, 330. Почивали на разсъмване овчари и козари, прегризвали техните вакли овце и тънкороги кози. З. Стоянов, ХБ, 374. Свързаха осла в един стълб, пак му дадоха копани от гугуци да прегризва, и простряха ся .. да си починат малко, и заспаха. БДн, 1875, бр. 8, 32.

3. Диал. Ям, дъвча. Остави сичко, барим и хляб да ми проваждат, но и то нема, ей го таз вечер уж Богородични заговезни, пък аз, прегризвай мамули. Ил. Блъсков, ЗК, 141. прегризвам се, прегриза се страд.

◊ С лайняно въже да ме завържеш, ще го прегриза. Диал. Грубо. Буен, упорит съм, не можеш да ме спреш да направя това, което съм решил, намислил.