ПРЕГРЪЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГРЪ̀ЩАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от прегръщам и от прегръщам се; прегръдка. Той ясно си представяше голямата радост на сестра си, първата ѝ изненада, когато ѝ съобщеше само, после — лудешките ѝ викове и прегръщания, когато видеше пръстена. Й. Йовков, Разк. I, 154. Никъде с такова майсторство не е рисувал картина като тая за прегръщането на двамата живи в смъртта. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 171. Целувки, прегръщания, хора̀ чак до вечерта. Замъкваха се .. шишета със стара .. сливова, павурчета, бъклици. Кр. Григоров, ТГ, 25. Млади момци, накичени със зелен здравец и въоръжени, .., прииждаха от сяка страна на мегдана; целувания и прегръщания са гледаха насякъде. З. Стоянов, ЗБВ II, 25.