ПРЕГЪНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГЪ̀НАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от прегъна като прил. 1. За предмет — който не е прав, разположен, прострян по цялата си повърхност, а има два сближени края или е силно извит. Тая трева беше особена. Тя не отиваше нагоре, .. беше на гнезда на гнезда, .. и пущаше на всички страни прегънати листа като пера. Й. Йовков, ЧКГ, 54-55. На вратата се спря, върна се и ми подаде прегънатия вестник. Лит., 1997, кн. 17 [еа]. Прегъната корица на книга. Прегънат ръкав.

2. Който има наведено или силно огънато в необичайна стойка, поза тяло; превит, свит. Занавива [Стоян] около кръста дългия си пояс — по-стегнато, по-ниско, така се запасва човек, когато му предстои да стои дълго прегънат, когато жъне. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 546. Дребните изпотени кончета, прегънати, с наведени глави, с мъка изваждаха краката си из гъстата кал. Й. Йовков, ЖС, 187. С мъка клепоухото извлече мокрия си товар на брега и потегли прегънато надве към селото. А. Каралийчев, МИ, 90.

3. За човешко или животинско тяло или за част от него, обикн. крайник и др. — който е свит, обикн. под прав или остър ъгъл; сгънат. Той [тате] седеше .. със скръстени по турски крака .. Загледа в прегънатите си крака, като че ли в тях беше споменът за турското минало. Ст. Чилингиров, ХНН, 156-157. Из гората излязоха Мария и Радомир. Момичето вървеше с кошничка, надяната на прегънатата лява ръка. А. Дончев, СВС, 132. Татата провличаше бавно парализирани крака, сложил тежината на .. прегъната снага върху избелена дрянова тояга. Ст. Чилингиров, ХНН, 59. Това беше талигата на чичо му Киро, който седеше отпред с прегънати крака, стиснал здраво юздите. Г. Караславов, ОХ I, 253.

4. Остар. и диал. За нос и гръб — който не е прав и има издатина; извит, гърбав. Той бе тънък, та висок, с мършаво длъгнесто лице, с прегънат по средата нос. Т. Влайков, Съч. II, 167. Приличали на двуноги животни, ..; имали тяло късо и сгушено, .., гърб прегънат. Г. Кръстевич, ИБ, 30.