ПРЕГЪРБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕГЪ̀РБВАМ, ‑аш, несв.; прегъ̀рбя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Обикн. за неприятно преживяване или за нещо тежко — ставам причина някой или нещо (тяло и под.) да станат силно извити, превити, приведени надолу; изгърбвам, изкривявам. Този срам и тая безкрайна мъка и тегота на душата — те я съсипаха и прегърбиха нея, те щат и в гроба да я заведат. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 6, 398. Лека-полека предишните грижи и мисли се върнаха пак, прегърбиха снагата му [на Теодосий] и набърчиха неговото чело. Ст. Загорчинов, ДП, 280. До него [мъртвеца]лежеше огромният му кожух, взех кожуха, та скрих под него расото си. А тежестта на кожуха, защото той целият беше потънал във вода, едва не ме прегърби. А. Дончев, ВР [еа]. Тези три дни го бяха сломили. Мисълта, че къщата "Морел" ще прекрати платежите си, го беше прегърбила и състарила с двайсет години. Ат. Далчев и др., ГМК I (превод) [еа].
2. Навеждам надолу тялото си, като се свивам в кръста и гърбът ми изпъква, обикн. при работа; привеждам, сгъвам.Той [чичо Йожен] хвана здраво рендето, прегърби едрото си кокалесто тяло и продължи да блъска. Ив. Мартинов, ПМ, 31. Стигнали бяха до един много тесен участък на прохода, .., когато ужасно силен трус разтърси умиращата планина. .. Келцът .., прегърби огромното си тяло и подложи яките си рамене под тоновете откъсната скала. Е. Димова, МШ (превод) [еа]. // Със същ. рамене и под. Отпускам и привеждам напред, надолу раменете си, обикн. при работа или от изненада, притеснение, страх и др. Хари прегърби рамене, като чу новината .. Мърсър .. излезе. Силният вятър го блъсна назад, но той прегърби рамене и тръгна в снега. Ю. Чернева, ПП (превод) [еа].
ПРЕГЪ̀РБВАМ СЕ несв.; прегъ̀рбя се св., непрех. 1. Получавам изкривяване на гръбначния стълб, ставам гърбав, с изкривен, наведен гръб; изгърбвам се. Дядо, .., започва: — Не ме гледайте, че сега съм побелял като овца и съм се прегърбил така. Ил. Волен, МДС, 48. Да го погледнеш — нищо човечец .., прегърбил се, заклатил се едва-едва с тояжка в ръка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 117. — Както я караш, все седнал, ще се прегърбиш. С. Северняк, ОНК, 141. Колко се беше променила тази жена!... Връстница на майка ми, а вече се прегърбила и косата ѝ съвсем побеляла. Кл. Цачев, СШ, 53. Побеля Никулица, .., остаря Стамо надзирателят, грохна и се прегърби. НК, 1958, бр. 4, 4.
2. За човек или тялото му — навеждам се надолу, като се свивам в кръста и гърбът ми изпъква, заприличвам на гърбав; изгърбвам се. От едната ѝ [на пътеката] страна се издигаха отвесни скали, които на места се надвесваха над нея, та по-висок човек трябваше да се прегърби. А. Дончев, СВС, 178. Той се прегърби и тръгна с багажа си. М. Грубешлиева, ПИУ, 218. Сълзите мокреха черното расо на брата ѝ, който .. мълком я слушаше. Ала снагата му все повече се прегърбваше и неговата ръка, която милваше Елена по косите, трепереше като у старец. Ст. Загорчинов, ДП, 286. Ниският чин принуждава детето да се прегърбва. Н. Манчева, ЛФ, 360. Веселите играчи бяха се прегърбили и вторачиле над таблето. Ил. Блъсков, Китка 1886, кн. 3 и 4, 7. // За рамене и под. — отпускам се и се привеждам, навеждам надолу, напред. Двамата закрещяха заедно, .. А зад тях опулените лица на Зверохората се сведоха от учудване, .., раменете им се прегърбиха. Ан. Ерменкова, ОДМ (превод) [еа].