ПРЕГЪ̀РБЕН

ПРЕГЪ̀РБЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от прегърбя като прил. 1. За човек — чийто гръбначен стълб, гръб е изкривен, извит и наведен напред трайно или в определен момент (при работа или при притеснение, угриженост и под.); изгърбен. Прегърбен от трудове и неволи, прегърбен от старини, крачи дядо Петко към ... Цариград! Ал. Константинов, Съч. I, 285. Попйорданов и Воденска неусетно стигнаха до широкия площад пред Беяз куле .. Вниманието им привлече един пътен фотограф, прегърбено, побеляло старче. Д. Спространов, С, 99. — Кузма — .. беше висок като баща си, сух, малко прегърбен, с прекомерно дълги, увиснали ръце. А. Гуляшки, МТС, 50. — Живот, а Васка? — Митруш посочи четворката моряци, прегърбени над помпите, и плю във водата. Д. Добревски, БКН, 100. Един пъшкаше по широкия Хаджидемиров синор с голям бъкъл на рамото, а друг, прегърбен под старата корубеста круша, работеше нещо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 298. Не намираше място и дядо Климент. Той сновеше прегърбен из коридорите. Г. Райчев, В, 35. Обр. Само над кладенеца се е навела една прегърбена слива. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15. Наблизо до самото огнище, .., дремеше и просякът дядо Кузман, а между скута му лежеше стара полуизгнила гъдулка. При някоя по-гръмка наздравица той .. допираше до струните извития и прегърбен .. лък. Ст. Загорчинов, ДП, 134. // За тяло, стойка — който е на човек с такъв гръб. Бръчките по лицето на бай Гроздан бяха станали по-многобройни и по-дълбоки, .., гърдите му — хлътнали и цялата фигура изглеждаше някак по-прегърбена. Ал. Бабек, МЕ, 247. Както бързо и ненадейно се изправи войводата, така .. стана от ниското си столче и сладкодумният старец. Току скочи на нозете си не спроти бялата си брада и прегърбения стан. Ст. Загорчинов, ДП, 346. При днешния начин на живот често срещано явление е прегърбената стойка още от училищна възраст. М. Генкова-Папазова и др., НЗ, 116. // За рамене, плещи — който е приведен, отпуснат напред и надолу трайно или в определен момент (при работа или при притеснение, угриженост и под.). Момчето бе високо, слабо, с леко прегърбени рамене. Кр. Бачков, СК [еа]. Децата с кривене имитираха прегърбените му рамене, кривогледството и куцането му. Пл., 2001, бр. 5-6 [еа]. Погледнах доктора, който вървеше до мен със сериозен вид, с прегърбени плещи. Б. Миндов, НХЕН (превод) [еа]. // В съчет. с предл. в и същ. рамене, плещи. За човек — който има такива рамене, плещи. В дъното до сцената бяха се събрали млади хора, .. Там беше малко прегърбеният в плещите аптекар, .., една представителна, снажна мома. Ем. Станев, ИК I и II, 213. Той стърчеше над всички, висок, слаб и малко прегърбен в раменете. П. Здравков, НД, 20.

2. Рядко. За нос — гърбав; изгърбен, извит. Тя набързо разгледа профила му — тънък, красив профил, с леко прегърбен нос. М. Грубешлиева, ПИУ, 194. Непознатият идеше, .. Като си обръщаше главата назад, .., виждаха се само няколко кичури от къдравата му коса и малко прегърбеният тънък нос. Ст. Загорчинов, ДП, 263-264.

Списък на думите по буква