ПРЕД —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕД предл. 1. За означаване на място откъм лицето или лицевата, предната страна на нещо, някого или на непосредствена близост до лицето или лицевата, предната страна на нещо, някого. Противоп. зад. Кола с хубави сиви коне спря пред хана. Й. Йовков, ВАХ, 92. Елена .. прибираше косите си пред малкото огледало. К. Петканов, В, 224. Ние всяка надвечер висяхме пред кафенето. Г. Белев, ПЕМ, 58. Застанала бабичката пред високия трон на царя, .., и разказала по каква работа е дошла. А. Каралийчев, ТР, 133. Излазяме, тръгваме — един пред мене, друг зад мене с пушките. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 56. // В съчет. със същ. очи или поглед и несъгл. опред. от предл. на и същ. за лице или притеж. местоим. На мястото, което се обхваща от погледа, очите на някого, в полезрението на някого.Ядосан, поп Иван се опита да чете, но не можа. Буквите минаваха механически пред очите му, а нито една мисъл не оставаше в главата му. Г. Караславов, Избр. съч. II, 10. Пред погледа ни се простираше цяло езеро, стотина метра широко. П. Вежинов, НС, 49. По-късно, .., другарите ми потвърдиха, че и те са видели призрака точно такъв, какъвто той се мярна за миг пред очите ми. Св. Минков, ПК, 6. Снегът беше западал на големи парцали и замрежваше всичко пред очите на пътника. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 168.
2. Със същ. за лице или с местоим. За означаване присъствието на лицето, означено със съществителното, при извършване на нещо. — Кой друг знае, че Ристо е тук? .. — Тъй да си се изтървал пред роднини, пред някой друг? В. Нешков, Н, 12. — Нима ти мислиш, че сега можеш да рисуваш? Не се ли стесняваш пред гостенката? .. — Елена има право, пред гости не се работи. К. Петканов, В, 85. — Ти, Хаджи, барем пред Петковица не треба да излазяш на бели гащи. Л. Каравелов, Съч. II, 19. Законен е само гражданският брак, сключен пред установените органи. Конст., 24. ● С предл. за.Разг. Анка ... Думай де! .. Митю. Не е за пред всички, Анке! Ц. Церковски, ТЗ, 30.
3. За означаване на обекта на означеното действие, проява. Какво им струва да го убият тази нощ? Нима ще отговарят пред някого? К. Калчев, ЖП, 427. — Ти какво смяташ, крановете... — опита се да поднови разговора Мермеров, който по всякакъв начин искаше да се оправдае пред Мечков. Д. Кисьов, Щ, 363. Навреме се сетих: не бива да се излагаме пред момчетата. В. Бончева, АП, 121. Нищо чудно няма в това, че двама се бият. Но те развалиха празника на всички ни и са много виновни пред нас. К. Петканов, В, 110. Смяташе, че нашите критици не изтъкват .., същественото в творчеството на писателите, а .., угодничат пред авторите и редакторите. Г. Константинов, Сб??СЕП, 457. ● С предл.за.Разг. Стойко се позабави, ясно беше, че се тъкми за пред такива важни гости. Г. Караславов, С, 181. Цвятко .., зарисува в най-черни бои вече как Тинка се мъкнела по пазарите с какви ли не, нощувала сама в града, уж при братчето си, което било ученик в гимназията, но това било прикритие за пред старата. Ст. Даскалов, СД, 230. На улицата Кира не пожела да излезе с мене: протестантското благоприличие е задължително за пред хората. Кр. Белев, З, 42. // След прил. и същ. за чувство, състояние. За означаване на обекта на означеното чувство, състояние. Тя бе добра и обичлива жена, често боледуваше и от тъга за рожба и срам пред хората беше станала бледа, плаха. Елин Пелин, Съч. III, 98-99. — Отде се ражда религиозното чувство, религията? — Тя е създадена от човека, за да се освободи от страха пред неизвестното. М. Кремен, РЯ, 82. Матей Матов .. беше чист пред съвестта си, че никого не бе излъгал, не бе ограбил. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 367.
4. За означаване на причините и съображенията, заради които се извършва или се проявява нещо. Станкул отстъпи пред настояванията му и взе парчето хляб, което Ведена беше сложила напреде му. Ст. Марков, ДБ, 95. Борис .. се наложи, .. Трябваше да се покаже на англичанина, че те са възпитани и образовани люде — пред тоя аргумент той отстъпи. Д. Спространов, С, 126.
5. За означаване на предмета, обекта или лицето, с което някой или нещо се сравнява, като му отстъпва по качества, стойност; в сравнение с. Мина покрай десетте по-малки крана, които трябваше да се завършат заедно с големия кран, и те му се сториха като рибки пред кит. Д. Кисьов, Щ, 496. Поколения от мъдреци велики, .., са дивили света с произведенията на своя ум; ..; но всичката тая грамада от умствени светлини бледнее пред тия три кратки думи, изречени от Христа: "Любите друг друга!" [Обичайте се един други!]. Ив. Вазов, Съч. ХII, 148. Тук [в Пера] се издигат и първокласните хотели "Пера палас", "Парк хотел", .. Но всички те бледнеят пред ултрамодерния нов американски хотел. Ив. Мирски, ПДЗ, 141. На шията на птицата бе привързана лентичка с надпис: "Славеят
на японския император не струва нищо пред славея на китайския император". Св. Минков, СЦ (превод), 10. // С гл. отстъпвам. За означаване на предмета, обекта, лицето по отношение на които нещо или някой има по-малка стойност, качества. Петте разказа, .., са изцяло посветени на новия живот в българското село. За жалост, те по своите художествени достойнства значително отстъпват пред произведенията, за които говорихме по-горе. РД, 1960, бр. 255, 2.
6. При глаголи като предпочитам, поставям, прочувам се, излизам и др. За означаване на предмета, обекта или лицето по отношение на които, в сравнение с които нещо или някой има преднина или превъзходство, по-голяма стойност, качества. Амбицията ми, подхранвана от Муци, да бъда най-добър, да изляза пред него, се усили. Й. Демирев и др., ОС, 96. Хърватите през 1906 год. се отнасяха към българите с безкрайна симпатия, идваща може би от някакво предпочитание пред сърбите. М. Кремен, РЯ, 62. Само мливарите, които дохождаха на Геранската воденица, не закачаше [Бекир], защото това му беше поръчал беят, който искаше да се прочуе воденицата му пред всичките воденици на другите търновски бееве. Ц. Гинчев, ГК, 37. Той предпочете по-малкото зло пред по-голямото. Ив. Вазов, Съч. Х, 23.
7. Със същ. за лице. За посочаване на субекта, който трябва да понесе или да извърши нещо, обикн. в близко бъдеще. — Пред нас — .. — се слага една много важна задача. Д. Талев, И, 175. Спътниците на Юпитер привличат вниманието на Галилей отдавна .. С тяхна помощ той иска да разреши един въпрос, който от десетилетия стои пред мореплавателите — определяне на географската дължина. М. Калинков, ГГ, 108. Пред немския народ оставаше само единствената възможност да печели хляба си, като се бие за чужди интереси, да продава кръвта си. Д. Димов, Т, 512.
8. За означаване на някого, на когото нещо предстои в бъдеще. Казаните думи не го блазнеха. Мамеха го тези, които ще каже, както и всичко в живота, което е пред човека. М. Яворски, ХСП, 11. Животът е пред вас.
9. За означаване на обстоятелства, ситуация, в която се намира или попада някой.Авторът разказва така, че ние се изпречваме пред редица въпроси / Кой е извършил известна постъпка? Какво е станало с героя?/. Псих. Х кл, 84. Опозицията имаше благодарна почва за борба и управляющата партия се чувствуваше в .. трудно положение, турена пред две алтернативи. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 150. Водният транспорт е изправен пред сериозна опасност и .. трябва да се постигне увеличение скоростта на корабите. К, 1963, кн. 8, 20.
10. Остар. и диал. Със същ. за време или за предстоящо събитие. Преди (в 1 и 2 знач.). Противоп. след. — Когато събра войниците си пред сражението, той им каза: "Може би ще ни избият." Д. Немиров, Др, 127-128. Пред дъжд козите бръстеха прибързано, при хубаво време някаква леност налягаше стадото. Й. Радичков, СР, 7. Вътре в стаята е всичко постлано и разтребено, както бива пред празник — утре е Гергьовден. П. Тодоров, Събр. пр II, 107. Един от членовете на парламента казал кралю, че той пред десят дни приел от непознато лице едно писмо. Г. Йошев, КВИ, 274-275. Станала булка Петкана, / .. пред зори, / юмеси бела погача. Нар. пес., СбВСтТ, 814. Целиват [жените] първо иконата, .., падаещи по три поземни поклони към изток пред и след целиването. СбНУКШ ч. III, 143.
◊ За пред кума. Разг. Какъвто или каквото трябва, както следва да бъде, както подобава. — Всичко може, стига да има за пред кума ... — Как за пред кума? — Малко рушветец, братовчеде, така стават тия работи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. Да беше сега изчерпано султанското благоговение, разбирам — щяхме, знайш, да дигнем някоя гюрултийка из Македония, революцийка кое туй-онуй и може ще излезе нещо за пред кума. Ал. Константинов, Съч. I, 212. За пред хора<та>. Разг. Какъвто трябва, какъвто подобава, както е прилично, добре да бъде нещо, някой. — Излязъл си от нощвите, Димитре. Барем да бе отупал дрехите от паспала. Воденичарят сякаш едва сега се сети, че съвсем не бе за пред хора с вида си, и като се огледа, засмя се. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 341. — Искам да ви помоля да ми напишете нещо за малките, което да поместя в списание "Детска радост" .. — .. — Не знам дали ще излезе нещо за пред хората; не съм се опитвал никога досега да пиша за малките ... Боя се! Г. Русафов, ИТБД, 113-114. Пред вратата (вратите). Разг. Съвсем близко, близо. Ей го и Великден е вече пред вратата. Т. Влайков, Пр I, 79. Пред време. Остар. Преждевременно, по-рано, отколкото трябва или би се очаквало. Сепваш ся и ти тогази, / трепнуваш от смърт пред време. П. Р. Славейков, Ч, 1883, кн. 11, 1040. Пред лицето на някого или на нещо. Разг. 1. В присъствието на някого. Всички я [баба Марта] уважаваха и селяните не смееха да пущат пред нейното лице любимите си изобилни попръжни. Елин Пелин, Съч. III, 12. Пенчо почиташе и слушаше кръстника си, но това правеше той само пред лицето му, изпроводеше ли го из къщата си, захващаше подиря му и него да насажда. Ил. Блъсков, ПБ II, 7. Няколко дена след това на поручик Манев се отдаде случай да си отмъсти и то пред лицето на цялата рота. П. Вежинов, ВР, 230. 2. Явно, неприкрито. — Братия! Покажете са пред лицето на сичкия свят, че
сте достойни за свободата. НБ, 1876, бр. 10, 39. Пред мене (очите <ми>, моите очи, погледа <ми>, моя поглед). В представите, въображението или спомените ми. Прочитам няколко пъти писмото ви и пред мене все по-ясно се разкрива душа благородна и богата с красоти. Ив. Вазов, ПЕМ, 42. Все ми е пред очите един старец — набит, по риза, гологлав, разгърден .. Когато влизахме в селото, той подскачаше като безумен и викаше "ура". А. Каралийчев, ПГ, 171. Аз гледах и пред моите очи сякаш възкръсваха легендите на старите, езически дни: жертвените огньове, позивът към боговете. Й. Йовков, Разк. II, 99. Пред погледа възкръсват, минуват като живи / ред образи и скъпи, и близки на душата. П. К. Яворов, Съч. I, 18. Пред очите (погледа) на някого. 1. В присъствието или със знанието на някого. В шестия час на нощта Йосен .. биде внесен пред погледа на скопци, слугини и роби, скрит в голяма кошница, пълна с цветя. Н. Райнов, ВДБ, 149-150. Пак му мина през ума всичко, каквото знаеше за графа: посещенията му в къщата на Маргарита, .., па сега и тая размяна на усмихнати погледи пред очите на хилядното множество. Ив. Вазов, Съч. ХII, 190. 2. Във времето, епохата, историческия период, момента, на които някой е съвременник. Той [Благоев] безпогрешно е разбирал революционната практика на работническата класа, която се ражда и сформира едва ли не пред погледа му. К. Странджев, ЖБ, 97. 3. Явно, неприкрито. Взеха [Стрезьо и Кендибаша] нивицата посред бял ден и пред очите на цяло село я взеха. Ц. Церковски, Съч. I, 270. Честните хора не се нуждаят от прикрития. Те вършат всичко открито пред очите на целия свят. М. Марчевски, ТС, 136. 4. При прякото и непрекъснато наблюдение, контрол, надзор на някого. То седеше срещу баща си, .. Ставрос искаше детето винаги да бъде пред погледа му и само той да се грижи за неговото възпитание. Д. Талев, ГЧ, 254.
? Пред да сложен съюз. Остар. и диал. Преди да. Но пред да начена да казувам как ще ги [учениците] уча, треба да кажа каква ще да е школата. П. Берон, БРП, 4. Прузий, .. , пожелал да навиди Рим; като пристигнал там, той .. пред да влезе в Сената, целунал прага на вратата му. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 318. Пред да отговорят на този неприятен за тях въпрос, погрижиха ся да придобият разположението на военачалника с големи подарки. П. Кисимов, ОА II (превод), 42.
ПРЕД-. I. Именна представка, с която се образуват: 1. Прилагателни имена със значение: който настъпва, съществува или се извършва непосредствено преди нещо друго, означено от основата, напр.: предбрачен, предваканционен, предизборен, предродилен, предисторичен, предосвободителен, предутринен, предхристиянски, предпремиерен и др.
2. Съществителни имена със значение: а) нещо, което се намира, разполага обикн. непосредствено преди или пред друго нещо, напр.: предградие, преддверие, предпланина и др. б) нещо, което става, извършва се преди друго нещо, напр.: предистория, предплата, предпремиера и др.
II. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Извършване на действието преди друго, предстоящо или предполагаемо действие, означено от основата, напр.: предвкусвам, предизвестявам, предвиждам, предначертавам, предпазвам, предплащам, предрешавам, предсказвам, предугаждам, предчувствам и др.
2. Насочване на действието към или за някого, нещо, напр.: предлагам, прeдназначавам, предписвам, представям, представям се и др.