ПРЕДА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДА̀1, ‑ѐш, мин. св. прѐдох, прич. мин. св. деят. прел, несв. 1. Прех. Оформям, точа нишка от влакнест материал (вълна, памук и под.), като изтеглям по малко от материала и го усуквам с пръсти. Майка му предеше до огнището, но, като го забеляза, прибра нишката, забучи вретеното в къделя на хурката. К. Петканов, Х, 95. Мама предеше чужда вълна, така че не оставахме без хляб. Вечер до късно въртеше вретеното. Г. Белев, ПЕМ, 122. Родителите предат на чекръка. А. Алипиева, НИБЛ [еа]. Хората предяха тулупи памук, повесма от гръсти и лен и си тъчеха конопи, мелезни и ленени платна, постилки, покривки и други платове. Ц. Гинчев, ГК, 320. — Аз си любя вакъл овчар, / .. / Направил ми нова хурка, изписал се той на нея, / кога преда, да го гледам. Ив. Бурин и др., СИГВ [еа]. // Непрех. Умея да върша това действие. Ти предеш ли? △ Научих се да преда.// За машина — оформям такава нишка с определени механизми. После минува [памукът] помежду други валове и най-сетне друга машина го зема и преде изведнъж две хиляди нишки. ИЗ 1874-1881, 1882, 148. ● Обр. Караколювеца наплюнчи пръста си и усети как севернякът преде тънка студена жичка. М. Яворски, ХСП, 16-17. Южнякът ръфа пряспа. Снегът се топи, .. От пряспата извира ручей — той расте, тя се смалява. Ручеят клокочи все по-буйно, преде водите си от снега на тънки, безбройни нишки. Бл. Димитрова, Лав., 256. Вън мразът по-силен става. / Скреж по клоните преде. М. Лъкатник, ВП, 72.
2.Прен. Прех. За паяк — правя тънки дълги нишки от белтъчния секрет на специални жлези в коремчето ми, които образуват паяжина; плета."Паякът преде паяжина и лови мухи." А. Страшимиров, А, 208. Тялото им[на паяците] отделя едно вещество ..,
от което предат прежда и тъкат паужина. Д. Мутев, ЕИ, 77-78. // За буби и др. — оформям пашкул от тънка копринена нишка, която отделям.Гъсениците .. са прели и плели техните си кожухарци. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 13. Буби, които са начнали да прядат, пренеси на особни вейки връшина. Лет., 1874, 197-198.
3. Прен. Непрех. За котка — издавам тихи монотонни звуци, подобни на звука на вретено при предене; мъркам, мрънкам. На пружинения креват се е изтегнал охранен котарак, преде и премижава от удоволствие. А. Каралийчев, С, 105. Над мусандрата — изсъхнали ерешки кожи, .., и голяма котка, която предеше. Ив. Вазов, Съч. ХII, 152. Дядото дреме, котето преде, а момченцето си шепне нещо. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 22. ● Обр. Кавалът предеше и колкото повече изтъняваше звуците, по-надалеч стигаха. М. Яворски, ХСП, 15. Седнеш на мекия пъстър синор, .., а над тебе, невидими в небето, чучулигите предат в любовна забрава: чикъ-ър, чикър-р, чикър-р. И. Петров, НЛ, 207.
4. Прен. Непрех. За кон и под. или за крака — движа се бързо, обикн. с дребни, равномерни крачки. — Преде, преде! — провиква се Теохарий, като се любуваше на хубавия вървеж на коня. Й. Йовков, ПК, 185. Ето и друг познайник — Клишарев Ваню. Яхнал едно магаре, дупчи го с петите в корема. Магарето ситно "преде". Н. Хайтов, ШГ, 215. Аз усетих опасността още в първия момент, та хукнах да бягам. Но съвсем не знам защо ми не предяха нозете! А. Страшимиров, А, 318. Магаретата, .. стъпват ситно-ситно по каменната настилка, .. Копитата им припряно предат, сякаш трошат орехи. З. Сребров, МСП, 54. // В съчет. с предл. с и същ. уши. За кон и др. — движа бързо, учестено ушите си. Той взе от коняря вълненото парче и сам започна енергично да разтрива гърба на коня. Животното трепереше, предеше с уши, но кротуваше. Д. Рачев, СС, 174. Катърите спряха пред вратника ми, стоят, предат с уши, помахват с опашки, а аз не се сещам да сляза и да отворя вратника. Й. Радичков, ББ, 88. Отведнаж .. те [зайците] клекнаха на тревата, с ушенца предат, с оченца насам-натам гледат. Елин Пелин, ПР, 56. Тя .. чуваше как звънкат по паважа железните шини на каруцата. Виждаше .. как кончето преде с уши и доволно пърха по нанадолнището. М. Яворски, ХСП, 50. преда се страд. от преда в 1 и 2 знач. — Едно време не е имало готови прежди, всичко на ръка се е прело — сочеше тя на дъщеря си бялата, грубоватичка, но здрава и мека памучна материя. Г. Караславов, ОХ II, 383. Помисълта е била да са направи да са преде и тъче памукът колкото са може с добросгодна цена, за да са правят от него дрехи. Ив. Богоров, КП, кн. 3, 21. преде се безл. от преда в 1 знач. Лете се копае, зиме се преде! Л. Александрова, ИЕЩ, 47. Срещу сряда и срещу петък не се преде: която жена преде срещу тези дене, изгаря си децата. СбНУ VI, 91.
◊ Не е прела майка ми (баба). Диал. 1. За някого. Съвсем не ми е мил или близък някой, затова не го жаля, не ме е грижа за него. 2. За нещо. Никакъв труд не съм положил за нещо, нищо не ми струва. Не преде нещо или някой. Разг. Няма стойност, влияние, без значение е (нещо, някой). — Дето има една дума — подхвана пак същият горски, — разрешителното е издадено от министерството, а тук е парк "Витоша". Пред нас то не преде! Трябвало е да вземете разрешение от управлението на парка. Хр. Пелитев, ХО, 108. "Касаветов е авторитетен човек, той е един от първите хора на националлибералната партия, пред него окръжният управител не преде!" Г. Караславов, ОХ II, 172. Преда на някого в шията. Диал. Бия, набивам някого. — Ще им преде Ричко в шията, така да знаят... А Стоил Ущирин климаше глава: — Само със заплахи работа не се върши. Кр. Григоров, ТГ, 85. Преде ми вретеното. Диал. Добре ми е, имам поминък и облаги. Преде им вретеното на тях в града, получават си заплати и се разхождат с москвичи. В. Попов, К [еа]. Тънко (ситно) преда1. Разг. 1. Не ми стигат парите и харча, живея оскъдно. Беше [бай Петър Дълбокият] църковен певец. Знаеше наум цялата служба, събираше петачета и рубчета в дискуса, но предеше много тънко, защото поп Раю цепеше косъма и мъкнеше торбите с агнешките плешки и хлябовете у дома си, а на певеца подхвърляше по някое голо кокалче, като на куче. А. Каралийчев, СР, 13. Преди десетина дни картоиграчите играха цяла нощ .. — Докторче, пак тънко предеш, пак ще ми кукуригаш за мангизи назаем, ама няма. В. Нешков, Н, 96-97. 2. Изкарвам, печеля малко пари. — Ее, момчета — казваше Калчо, — днеска тънко ще предем. Моите клиенти са все хора от нашата черга. Кр. Григоров, Р, 16. Тънко (ситно) преда2 пред някого. Разг. Притеснявам се от някого и внимавам в действията и думите си. Тънко я преда; преда на тънко. Диал. Колебая се да кажа или направя нещо, поради това, че много внимавам, съобразявам се с обстоятелствата или се старая да не поема отговорност, да извлека изгода и др. — Може да има и четвърто, и пето, и шесто. .. Ако ни усетят турците, преди да свършим нещо, .., те ще избият още сто души .. — Виждам, че ти е дошъл най-сетне умът, но пак тънко я предеш. Първо, второ... шесто! Ами работата е по-проста. Защо пък десет? Пет или шест пушки. За люде е по-лесно. Д. Талев, ПК, 481. Димитър .. и Георги .., които с нетърпение чакат да им се даде работа, т. е. да заколят някого, гледат на мен малко със съмнение в това отношение, защото цяла година, бидейки ра‑
йонен ръководител в Демирхисарско, не бях дал на четата такава работа. Ала те все пак си мислят, че сега, като съм нелегален, не ще преда много на тънко. Г. Баждаров, МС [еа].