ПРЕДАВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДАВА̀Ч м. Остар. 1. Човек, който предава (в 1 и 2 знач.) нещо, обикн. на някого; предавател2. Народните поети, певци и разказвачи се отличават по изобилието на своя репертоар и по-особено по начина на обработката и предаването от обикновените предавачи на готови творения. Б. Ангелов, ЛС, 29. Много приемателни пунктове не се комплектуваха с кадри, .., не навреме уреждаха сметките с предавачите на земеделскостопанските продукти. РД, 1950, бр. 140, 1.
2. Подател, изпращач на писмо, телеграма или пратка. Ако сумата на един предаден възел на пощата излезе повече, отколкото е показана и забележена в изправата, то .. ще се земе двойна плата или от предавача, или от приемача. Лет., 1876, 188-189. Предавачите на златна или сребръна монети, както и драгоценни нечта, могат да си оздравяват предаденото на пощата с платка от 6 пари на 1000-то гр. за всякой час от разстояние. Лет., 1869, 48.