ПРЕДАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Литер. Разказ за някогашно събитие, случка или историческа личност, разказван и предаван между поколенията, който може да се е отдалечил от реалния факт и да е придобил фантастични елементи. — Преди да седнем за вечеря, ще се окъпем в една стара баня, в която според преданието се е къпала сестрата на Филип Македонски. Д. Кисьов, Щ, 179. Според преданието град Рим (на латински Рома) бил основан през 753 г. пр. н. е. от братята Ромул и Рем и бил наречен така на името на Ромул. Ист. V кл, 1980, 181. Бихме могли да поставим началото ѝ [на Асеневата крепост] .. не по-рано от IХ в. .. Преданието пък говори, че калето, т. е. крепостта, била построена 100 години по-рано от началото на гр. Станимака. Д. Цончев и др., АК, 15. Костено поле носи името това хубаво поленце, .., и преданието за него .., както и развалините, .., твърдят за кръвопролитни боеве в минали времена. РН, 1910, кн. 8-9, 219. Народно предание. Историческо предание. // Рядко. Съвкупност от предавани между поколенията духовни ценности, прояви. Аз искам тук да поговоря .. за общото състояние на песенното предание, за начина на събирането му. СбНУ ХХХV, 6.
2.Прен. Рядко. Обикн. мн. Преувеличен или невярно представен факт, сведение и
под.; мит1, легенда.За произхода на неговото богатство се носеха предания. В тях вероятното, възможното и правдоподобното бяха в пълно съгласие с характера и житейския път на този човек. Т. Харманджиев, Р, 35. Той е изследвал много документи, опровергал е много предания и илюзии и е успял да изгради една жива представа за отношението на великите сили към Балканите и към младата българска държава. С. Радев, ССБ, 15.
3. Остар. Традиция, норма на поведение. Той носеше дълго палто и дълга пръчка, верен на преданията на сопотското училище. Ив. Вазов, Съч. Х, 171. Фарисеите били люде, които държали здраво всичките стари предания. Д. Манчев, НН (превод), 62. Такава политика е владала някогаш и тук, в Атина, .., но тая политика е противна на сяко народно и свято предание. НБ, 1876, бр. 17, 68. // Завет, завещано послание, изискване. Иисус Христос казва в сърцето ви: "Чедо мое, .., поправи ся и постани добра; .." Но при всичко туй вий оставате глухи и презирате неговите предания. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 408.
4. Остар. Предаване (в 1 знач.). Първата печатна книга на жив народен говор с една езикова редакция, която не се е отрекла напълно от старото предание, датира едва от 1806 г. М. Арнаудов, БКД, 6-7. Да ся опази в един народ, на толкоз дълго разстояние время, такава велика песен, както песента Орфеева, по устно предание от баща на сина, трябва да ся счита за съще чудо! ДЗ, 1867, бр. 1, 4. В среда е Господ наш предаден от Юда Искар[Искариот] на страдание и смърт .., чърковата със спомянът на господнето предание в среда съединила и поклонението всечестному древу креста. З. Петров и др., ЧБ (превод), 262.
5. Остар. Преподаване; предаване. Во време на предание вниманието на всички тряба да ся обръща и да бъде върху урокът или предметът, върху който ся говори. П. Горбанов, ННУ, 6. // Училищни занимания; уроци. Тоя диалог .., се продължава между двамата разпалени патриоти, .., додето училищний звънец обадеше, че е настанал час за предание. Ив. Вазов, З, 156. Бях ся решил през разпуса вътре в 50 дена да напечатам землеописанието в Букурещ, .. Сега вече почнахме преданието в училището и не мога сам да отида. АНГ I, 34. Като изкара гимназията, Бисмарк отиде да учи правата в Гетинген, но тука ся ударил на най-развратния ученически живот, не посетявал никога преданията. Лет., 1872, 199-200. Сякой учител и учителка има предание по 27 седмични часове. У, 1871, бр. 13, 199.
◊ Свещено (апостолско) предание. Църк. Правилата на вярата, казаното и извършеното от Исус Христос и от неговите апостоли, предавани първоначално устно, а после писмено, признати от църквата, но невключени в свещените книги на Новия завет. Писмени паметници, в които се съдържа свещ.[свещеното] предание, са: .. 2) Апостолските правила .. 3) Вероопределенията и правилата на вселенските събори .. 5) Древните църковни истории .. 6) Творенията на светите отци и учители на Църквата. ПКПИП, 1-22. Почерпените от евангелските повествования данни за живота на св. Йоан Кръстител са тясно преплетени с извънканонически сюжети и мотиви. Всъщност става дума за ползуване на живото апостолско предание, останало незаписано в новозаветната свещена литература. Н. Шиваров и др., СбБ, 274. Как не щем да са посрамим ний, .., кога не веруваме пророческото проречение и не последоваме евангелското учение и апостолското предание. Р. Попович, Х, 10-11.