ПРЕДАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, зват. ‑ю, м. Човек, който извършва предателство; изменник, издайник. Всички бяхме поразени. Любчо признава, че е предал джепането на варошци .. Значи предател! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 74. Много шпиони, .. или полудяха, или пък умряха безвреме, по причина, че тяхната нечиста съвест не ги е оставила на мира. Така поп Кръстьо, предателят на Левски, умря безвреме. Ив. Хаджийски, БДНН I, 67. Те ни анатемосват като предатели, ама ние не сме таквиз! Никого не предаваме! Искаме да си живеем мирно в султанското царство. Д. Марчевски, ДВ, 107. Заплашваха [полицаите] малодушните, подкупваха алчните, мъчеха се да намерят предатели, да пратят свои разузнавачи из

планината, да открият провокатори. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 361.