ПРЕДВАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДВА̀РЯМ, ‑яш, несв.; предва̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Предварвам. С няколко скока вече е [Хаджията] при вратата, предваря Алчния и превърта ключа. В. Жеков, ТП, 87. Димитър предваряше всичките желания на жена си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 8. Не предваряй като малко пуле майка си. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 310. предварям се, предваря се страд. Предупредителна дисциплина гледа да насочи детето на добър път и да го приучи на харни обичаи, с които се предварят погрешки и заблуждения. Н, 1881, кн. 2, 183.