ПРЕДВЕКО̀ВЕН

ПРЕДВЕКО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Поет. Който е съществувал много отдавна или съществува от много отдавна, открай време; предвечен, извечен, изначален. Дойдоха ми сега на ума тия откъслеци от едно написано тогава стихотворение, плод на мойте усамотени мечтания по тая могила, свидетелка на събития предвековни. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 145. И в книги, спазени от предвековни дни, / белязано е, тук че хорски съдбини / жреци са гаткали. П. П. Славейков, КП ч. III, 83.

Списък на думите по буква