ПРЕДВЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДВЀЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. 1. Който съществува от много отдавна, открай време, от самото начало, много стар; извечен, изначален. Морето галеше брега с леките си вълни, сякаш водата и сушата си споделяха някакви предвечни тайни. Д. Спространов, С, 364. Докато падаше дъждът, .. слушах симфонията на дъжда .. Предвечни шумове. А. Каралийчев, С, 23. От тия няколко разказа, .., лъхаше някаква предвечна горест, която се сгъстява до безнадеждност. К. Константинов, П, 57. Михайловски започва като поет на песимизма, за когото животът е безсмислен поради обречеността на човека на смърт, а злото в света е предвечно и неизкоренимо. ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Така се създаде, в противовес на вярванията на алхимиците, възгледът за непревратимостта на елементите, т. е. на атомите. Атомите са предвечни и вечни. ПН, 1932, кн. 3, 36. // Рел.За християнския бог — който съществува преди всичко друго във вселената и е безначален и безкраен. Подир седем епохи Божият син ще слезе да съди човечеството. Праведните ще се върнат и ще се слеят със своя предвечен отец, а грешните ще бъдат предадени на вечна мъка. А. Каралийчев, В, 127. Празник .. под име Собор пресвятия Богородици, .. бива на 26 декемврия, втори ден на Рождеството Христово, затова, че като прославим новороденийт и предвечнийт младенец в първийт ден, в другийт (вторийт) — да прославим Богородица. З. Петров и др., ЧБ (превод), 234.

2. Като същ. предвечния<т> м. Рел. В християнството — Бог. "Седем едри звезди сът‑

вори Предвечният и седем области от небето им повери." Н. Райнов, КЦ, 124. В деня на Рождество Христово църквата пее: .. "Днес Девицата ражда Предвечния." Епископ Партений и др.,ЖС, 651.