ПРЕДВЕЧЕРИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДВЕЧЀРИЕ, мн. няма, ср. Остар. 1. Членувано след предл. в и в съчет. с предл. на. Навечерие. Избягваше [ротният] всякакви странични разговори, гледайки право в очите всекиго, унищожаващ с трескава бодрост умърлушеността и отчаянието. Сякаш се намираше в предвечерието на големи сражения — също като пред атаката на Одрин. М. Кремен, Б, 167. Днес, в предвечерието на годежа си, той си спомни с безпокойство, че има у Милка няколко писъмца, с които тя можеше да му напакости. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 140. "Всичко показва, .., че ний се намираме в предвечерието на една възможна руска окупация." С. Радев, ССБ II, 396. "Днес, когато сме в предвечерието може би на коренни изменения в турската държава, тряба и ние, българете, особено българската емиграция, да има определени искания, .., които да ни служат като една програма." НБ, 1876, бр. 34, 133.

2. Индив. Предвечерно време, предвечерен час; привечер. Чердите се връщаха от паша, .. Скърцаха коли, натоварени с върбови клони, .. Старият учител вървеше сломен, безучастен към животворния кипеж на пролетното предвечерие. Г. Караславов, Избр. съч. I, 79. Във всички дворчета .. има по .. люлка .. в люлките ние виждаме не деца, а моми и момци, .. Опиянени от захлас, те .. не усещат как идва очакваното предвечерие за игра на тенис. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 18. Той замига често с дълбоките си безцветни очички, разтърка ги продължително, за да изтрие навика им за светлината на предвечерието, и се взря в едничкото прозорче, обковано с дебели железни пръчки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 126.