ПРЕДВЍЖДАНЕ

ПРЕДВЍЖДАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Обикн. ед. Отгл. същ. от предвиждам и от предвиждам се. Когато се говори сериозно и умно, говори се така — без чувства и сантименталности, а с предвиждане. Ние сме в такова положение, че всичко трябва да пресмятаме и предвиждаме. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 392. Добрите шахматисти често играят с предвиждане на четири или пет хода повече, а понякога световните шампиони предвиждат до 20 хода напред. Матем., 1968, кн. 5, 18.

2. Мисъл, предположение за появата или развитието на нещо в бъдеще. — Да не си спечелила на тотото? — запитах аз .. Обикновено тя ми досаждаше с предвижданията си кои числа трябва да излязат тази седмица. А. Наковски, БС, 165. Овчаров беше много доволен, .., защото предвиждането му се сбъдна: пред бараката, където назначаваха смените, стоеше Щоф. Х. Русев, ПЗ, 270. Предвижданията му излязоха прави. След големия завой каруците, които се спуснаха надолу твърде бързо, отново изостанаха. Ем. Станев, ИК I и II, 486-487. — Политиката на Индия след Неру ще бъде толкова радикално различна, че сега няма никакъв смисъл да се правят прогнози и предвиждания — споделяха техни колеги. Т. Кюранов, АП, 54.

Списък на думите по буква