ПРЕДВКУСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДВКУ̀СВАМ, ‑аш, несв.; предвку̀ся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Предварително мислено изживявам, чувствам нещо приятно (чувство, събитие и др.). Представях си за стотен път първите думи, които щяхме да разменим със Стефан, предвкусвах щастливите минути на новото откриване и сближаване помежду ни. Л. Станев, ПХ, 58. Пушкин съчини наум епиграма. Замижал, той просто предвкусваше удоволствието, с което .. ще я каже и с което приятелското семейство ще я изслуша. С. Се‑

верняк, ВСД, 173. Зачервената печка бумти и се полюшва, .. ний сме се изули и покачили на приготвения одър, за да предвкусим от сладостта на съня. Ил. Волен, РК, 11. Юмер Али ефенди посръбваше с наслада от чашката си. Той предвкусваше и своите предстоящи успехи. Мисията му в Преспа се оказваше съдбоносна за неговата кариера като жандармерийски офицер и администратор. Д. Талев, И, 117.

2. Остар. Предварително долавям, схващам, разбирам; предусещам. — О, моята обич сложи едри, страшни бръчки върху твоята непорочна душа, Никифоре! Ти ме срещна, за да предвкусиш своята смърт! Н. Райнов, ВДБ, 139. Краткото описание на слона .. ни дава възможност да предвкусим какъв ще бъде естественият отдел на бъдъщето [списание]Любословие, защото и такъв отдел има в него. СбНУ ХI, 669. предвкусвам се, предвкуся се страд. Бихме могли да имаме повече време за отдих, ако умеехме да си кажем: "Хайде сега да направим нещо и за себе си." И да осъзнаем, че за да бъде пълно и дълбоко удоволствието, трябва да се предвкуси. ЖД, 1967, кн. 12, 18.