ПРЕДВОДИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДВОДЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, зват. ‑ю, м. 1. Човек, който предвожда войска, бойна група, чета; водач, вожд, ръководител. Предводителите на въстаналите били сам апостолът Заимов, покойният поп Коста и Анков. З. Стоянов, ХБ, 368. Първите двама, които .. му се сториха сърцати, той назначи за предводители. Единия с двеста души изпрати да варди пътя към Дряновския манастир, а другия с челна охрана — към Габрово. Д. Рачев, СС, 243. Най-продължително било въстанието на робите в Сицилия .. Заедно със своя предводител Клеон робите се присъединили към Евън. Ист. V кл, 1980, 209. Главният арменски отряд вече не се виждаше. Не ги преследваха, защото останалите арменци отчаяно се мъчеха да последват предводителя си. А. Дончев, СВС, 817.
2. Ръководител на временно групирани по някакви интереси или за някаква цел лица; водач. Далеч преди казармата всяка момчешка група, команда си има предводител. Хр. Домозетов, ОР, 64. Стилиян отиде в подземието на дружината само с пет-шест угарки в шепата си. Този принос се видя много малък на двете момчета, признати от всички за безспорни предводители, и .. Абазата .. изръмжа сърдито пред цялата тайфа: — Малко са! Г. Русафов, ИТБД, 26. Кумът ще бъде предводител и той ще заповядва за всичко. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 3-4, 357. // Животно, което води стадо, ято. Това се отнасяше за един едър, сив гъсок, предводител на стадо гъски, които оспорваха част от неговия периметър в прилежното му зърносъбираческо занимание. Т. Харманджиев, Р, 43. Черньо гарванът и Сивоглавецът, предводителят на ятото врани, което нощуваше някъде из гората и което неведнъж беше нападано от бухала, събраха своите орди и вдигнаха тревога. Ем. Станев, ПГВ, 77.
3. Остар. Човек, който оглавява, ръководи социална общност (племе, партия, институция и др.); ръководител, водач. Астрологията е имала силата да управлява и дори да бъде законодател, говорейки чрез разпоредбите на предводителите на древните народи. Съвр., 2000, кн. 3, 473. Помежду нас има мнозина, които при всичката си грубост и недостойнство, си възмечтали поради малкото богатство, което ся намира на ръцете им, че те са най-умни и най-достойни да са предводители на таз или оназ община. Съв., СбПер. п II, 86. Тия трима братия .. начнали .. да обновляват запустелият монастир и като се разчуло повън, собрали се и други братия много, .. и били они предводители и началници над всичкото тогавашно братство. Н. Рилски, ОМР, 32.
4. Остар. Лице, което води, съпровожда някого, като му показва пътя; водач, водител. Вместо да следват кривите пътеки, посочвани от безпокойни и не винаги чистосърдечни предводители, те предпочетоха да тръгнат по шосето, по правия път, указван от техния собствен ум. Бълг., 1902, бр. 527, 1. Като се случи да са намери таквази една голяма сума пари, избраха са после и двама мъже за предводители на тази експедиция. Лет., 1876, 137.