ПРЕДЕЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДЀЛЯМ, ‑яш, несв.; пределя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Служа като граница; разделям, отделям. Дунав, .., пределя Австрия от Турция. Ив. Богоров, КГ, 133.

2. Слагам предел, граница на нещо; ограничавам (Н. Геров, РБЯ).

3. Деля, разделям на части. Дойде ламя по лозята, .. / удари га свет Димитри, / удари га, предели га, предели га на три дяла. Нар. пес., СбНУ ХХХV, 63. Стадото в ъгли навлезе. / И момцитиа са станали, / надве стадото пребиха, / пребиха и пределиха. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 143.

4. Определям, уточнявам. "Следвайте, деца мила, любезна! / Щастие ваше изчезна, / всякому дело предели щем". Г. С. Раковски, ГП, 103. пределям се, пределя се страд.

ПРЕДЀЛЯМ СЕ несв.; пределя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Разделям се на части. Като в Марица накара, / надве са ода [вода] предели, / керван по сухо е минал. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 188.