ПРЕДЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀДЕНЕ ср. Отгл. същ. от преда и от преда се. Старата само предеше, но и преденето не ѝ спореше. Беше станала много мълчалива и занесена. Г. Караславов, Тат., 194. — По-отнапреде колко можех и колко работех! Всичко ми идеше отръки: и шиене, и ткане, и предене. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 56. — Колко пъти, като работя, се качваш [котката] на масата ми.., като поддържаш бодростта на духа ми с мелодичното си предене! Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 88.