ПРЕДИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДЍ. I. Предл. 1. За означаване, че действието се извършва, става в момент или период, който е минал спрямо определен друг, бъдещ момент, период, събитие и под. Противоп. след. Даме Скорнев отиде в града три дни преди Гергьовден. Д. Талев, И, 307. На другия ден станах още преди изгрев слънце. Н. Попфилипов, РЛ, 84. Около един час преди пладне дойдоха нови селяни с каруци. Те били ходили чак на мелниците .. и там предложили стоката си. П. Спасов, ХлХ, 99. Преди Освобождението. Преди Втората световна война. Преди лятото. Преди края на века. //За означаване, че нещо е съществувало в момент или период, който е минал спрямо определен друг момент, период, събитие и под. Манастирът е от времето преди падането на страната под турско робство. Ст. Михайлов, БС, 76. Изправихме се пред една цитадела от V век преди нашата ера. А. Каралийчев, С, 86.
2. За означаване, че някакво действие или момент става, съществува в непосредствена близост по време с определен следващ момент, период, събитие и под. Идат те, минутите преди заспиването, .., когато най-после човек остава сам. Й. Йовков, Разк. II, 108. Преди дигането на завесата Д. К. Попов заяви, че по неразположение не може да играе героя Мортагон. К. Величков, ПССъч. I, Х. "Земи медец, защото дядо Хаджия преди обяд обича медена ракия". Л. Каравелов, Съч. II, 8. Лекарството се пие преди ядене. // Със същ. за време — за означаване колко време по-рано от момента на говоренето се е извършило, станало действието или е било нещо. Син му Стойчо и снаха му Яна — млада булка, доведена преди месец в къщи — се готвят за дълъг път. Елин Пелин, Съч. I, 37. Преди близо една година, скоро след като дойдох аз в Рожден, дойде при мене тая жена и поиска да ѝ напиша едно писмо до мъжа ѝ. Д. Талев, И, 373. По всички лица, преди малко тъй настръхнали, сега се появи спокойствие и бодрост. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 51. "Ти си за цар и ако би щел, би станал цар", преди много време ми пришепна той и се скри. В. Друмев, И, 18.
3. За означаване на субект, който се е появил и действал по-късно от друг, който е вършил същото в миналото. Противоп. след. Тоя непознат стражар тя виждаше вече два пъти из гората. Преди него тук вардеше дядо Мартин. Елин Пелин, Съч. II, 44-45. Вардарски отново погледна Ния. Сега тя стоеше насреща с наведени очи, станала от трапезата преди всички други, и чакаше да помогне при раздигането. Д. Талев, ПК 1980 [еа]. Готов съм да свидетелствувам под клетва, ако бъда призован по законен ред, че никой европеец не е посещавал тези страни преди мен. Т. Атанасова и др., ПГ (превод), 288. — Не разбирам... — Че какво има тук толкова трудно, та да не разбираш: всички ние продължаваме делото на тия, дето са били преди нас, а тия след нас ще продължат нашето дело и в това е връзката, в това е единството на живота. Б. Райнов, ЕНР [еа].
4. Остар. и диал. Пред (в 1 знач.). Циганете и циганките вървеле преди него, свиреле му и пяле. Л. Каравелов, Съч. II, 39. Но ний знайм, че генерала / и той върви преди нас. Ив. Вазов, Съч. II, 27. Марко фати Елена девойкя, / ем ю вати за руку десницу, / та ю качи коню преди себе. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 8. Отиде [майка] в града Никопол, / у Никополски тъмнице. / Преди тъмница стражаре. Нар. пес., СбВСтТ, 364. Преди църква оро игра, / у орото две невесте. Нар. пес., СбВСтТ, 1054.
II. Нареч. 1. Във време, което е минало спрямо момента на говоренето; някога, по-рано, напред. Той почна да пие както преди и почти не изтрезняваше. Елин Пелин, Съч. III, 169. — Пък не е само за децата, а и за онова голямо нещо, което пазехме доскоро помежду си: съгласието. Не виждаш ли сам — туй, за което се препираме сега, преди го нямаше? Ст. Чилингиров, ХНН, 141. Ние сме научени да смазваме страшните си врагове .. Или .. сега ние не сме онези, които
бяхме преди? В. Друмев, И, 43. // В близък предходен момент спрямо момента на говоренето; по-рано, напред. Мъжът ѝ, колкото беше червендалест преди, сега стана по-бледен. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 16. Но ето той отново, със същия тон .., както преди, повтаря молбата си. Й. Йовков, Разк. II, 87. Тълпите реват, все така / бездушни и зли кат преди. Хр. Смирненски, Съч. II, 226. ● В срав. степен. Той обърна вниманието му към някои редове с по-малко едри букви, които по-преди не бяха забелязали. Ив. Вазов, Съч. IХ, 26. Ще отбележа най-накрай, че между песните и стихотворенията в тая антология има няколко, които съм печатал вече по-преди. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 7. "Размирицата не е още свършена. Черногорските отношения към Турция стоят по-лошаво, отколкото по-преди". С, 1872, бр. 42, 336.
2. Диал. Обикн. с въпрос. местоим. По-напред, на първо място. И ония, дето искат служба, и те не са малко, кому преди. Й. Йовков, ОЧ, 25. Да не ми е много работата, зная какво може да се направи, ама на: кое преди. Ст. Чилингиров, ХНН, 208.
3. Диал. В срав. степен. Първо, най-напред, по-рано от всичко друго или от всички други. — Ще идем да видим човека, дъще, нека по-преди изпроводим децата. Д. Марчевски, ДВ, 145. Две слаби червенини се показали изведнъж по страните на мировия съдия; опнатите му джуни по-преди прежълтели, после посинели. М. Георгиев, Избр. разк., 193. Сички събрани първенци гледаха владиката в очите и с нетърпение чакаха да чуят какво ще каже той по-преди. Ил. Блъсков, ИС, 54.
◊ Преди време. 1. Някога, по-рано, в миналото. — Преди време се научих, от Карлово докарали някакъв млад дякон .. — разправяше бързо Големия. — Чакай, рекох си, да поразпитам: може да е Васил Левски! Ст. Дичев, ЗС I, 323. Той спомни случая с Емексизовата хрътка, който преди време онбашият беше му разказал. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 147. 2. Диал. Преждевременно. Една жена дотича откъм мелницата, слаба, преди време остаряла, повяхнала. Й. Йовков, ВАХ, 136. — Чакайте! — възпря Герасим недоволството на приближените си. — Не се вълнувайте преди време. О. Василев, ЗЗ, 48. Преди всичко. 1. Най-напред, на първо място по значение, важност. Преди всичко девойката имаше нужда да си сбере свободно мислите и вземе бързо решение. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 202. Преди всичко искаха да узнаят как сме поминали по пътя. К. Величков, ПССъч. I, 55. 2. Най-вече, главно. Баба Яна Калмучката стоеше прилепена до стената на къщата си, .., и въпреки страшната бъркотия наоколо запазваше това спокойствие, което идеше преди всичко от възрастта и глухотата ѝ. Й. Йовков, СЛ, 151-152. — Дългът, дългът преди всичко, възразяваше госпожата и полека се качваше по стълбите. Хр. Смирненски, Съч. III, 127. Преди това. 1. По-рано, в минал момент, в минало време. Паметта му била мъртва; той не си спомнял, що е станало преди това, къде е бил, що е направил и как се е озовал в тая тъмна и ледена гора. Н. Райнов, КЧ II, 18. — Ето... децата слизат отгоре! — подвикна Селим бей, задъхан от нетърпение. Той и преди това едвам се задържаше на едно място. Д. Талев, И, 424. 2. Най-напред, първо, преди всичко друго. Ески Арап идеше в заставата всякога с някоя малка молба .. Но към това той никога не пристъпваше направо. Преди това ние започвахме с него всякога един и същи разговор. Й. Йовков, Разк. II, 9. — Преди да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време при означаване, че действието в подчиненото изречение се извършва по-късно, след действието в главното изречение. Вечер, преди да си легне, дълго време се кръстеше и правеше смирени метани пред иконата. Й. Йовков, Разк. II, 79. Преди да излезе из училищния двор, Македонски закриви към един ъгъл. Ив. Вазов, Съч. VI, 81.