ПРЕДИЗВИКАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДИЗВИКА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни прил. 1. Който се държи, постъпва така, че да предизвиква, дразни, провокира; провокативен. Лили забеляза не без изненада, че спокойното му лице сега е изкривено от злоба. Не, такъв тя не го беше виждала никога — предизвикателен и груб. Й. Попов, СЛ, 17. — Разкарвай се! Сестра Моца се фръцна — наперена и предизвикателна — и забързано тръгна към вратата. Ч. Шинов, БС, 62-63. Предишната готовност за борба отекна отново в съзнанието ѝ и тя се опита да бъде предизвикателна. К. Константинов, СЧЗ, 60.

2. Който изразява или съдържа предизвикателство (в 1 знач.); провокативен. Турците навлязоха в чаршията и все ръмжаха навъсени, мятаха на всички страни предизвикателни погледи, та людете избягваха да им се изпречват на пътя. Д. Талев, ПК, 674. — Страхувате ли се? — запита тя. Влахов не отговори веднага — въпросът ѝ беше повече предизвикателен, отколкото насмешлив. А. Наковски, БС, 118. — Моля да се отбележи предизвикателното държане на

подсъдимия. П. Бобев, К, 75. — Ти не си никаква свободна личност! — нарочно натърти Никола и усмивката му стана по-предизвикателна. К. Петканов, В, 76. Предизвикателни думи. Предизвикателен смях. Предизвикателен тон. Предизвикателна поза.