ПРЕДИЗВИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДИЗВЍКВАМ, ‑аш, несв.; предизвѝкам, ‑аш, св., прех. 1. Целенасочено или неволно правя така, че някой да предприеме, да извърши някакво действие, да направи нещо; подбуждам, подтиквам, провокирам, накарвам¹. Достатъчно е да похвалите пред някой аржентинец къщата му, за да го предизвикате да ви каже съвсем сериозно: "Но тя е ваша, сеньор, вземете я!" Св. Минков, ДА, 95. Комков се гуши на стола си до зачервената печка, .., мълчалив, свит, страхуващ се да се обади — да не предизвика колегите си да го закачат. М. Кремен, СС, 71-72. Той беше женен и с деца. А семейно щастие не искаше да разваля Катя, нито пък да предизвика някого към семейна изневяра. Ст. Чилингиров, РК, 59. Той ме предизвика да напиша мемоари. // Ставам причина някой да предприеме, да извърши някакво действие, да направи нещо; подбуждам, подтиквам, карам, накарвам¹. Безработицата предизвиква хората да емигрират.

2. Правя нещо с цел да породя конфликт, вражда или да причиня раздразнение, яд у някого и да го подтикна към отговор, реакция; провокирам. Тоя великан имаше горда поза и самоуверения вид на герой, който очаква да го предизвикат. Ив. Вазов, Съч. VI, 133. Той съзнаваше, че невинаги постъпва правилно, че е глупав и бездарен тира‑

нин, но нямаше сили да се въздържи, .. защото злият му гений, жена му, го предизвикваше постоянно. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 391. Нона се дразнеше, нервничеше, искаше ѝ се да бъде груба, да предизвиква. Й. Йовков, ЧКГ, 228-229. Покорната рая се веселеше на скрито, по къщите — да не предизвиква, доколкото беше възможно, душманите агалари. Д. Талев, ЖС, 357.

3. Правя или ставам причина да се появи, да възникне нещо (някакво чувство, състояние, усещане, мисъл и под.) у някого; пораждам, будя, възбуждам, извиквам, причинявам. Всеки ден идат до нас най-разнообразни новини. Те не чакат, поглъщат се и предизвикват радост у едни, огорчение и злоба — у други. Й. Йовков, Разк. III, 109. Тя [Мария] си знаеше, че беше безцветна, сива като дъждовно утро и у никого нямаше да предизвика бурна страст. Д. Димов, Т, 64. Груев, загледан така, всъщност се бе ослушал в собствените си мисли, които бяха предизвикани от лицето на Бориса — лице на праведник. Д. Талев, И, 486. Тоз народ поробен / да мисли за слава не беше способен; / игото тежеше на неговий врат, / без да предизвика гордия му яд. Ив. Вазов, Съч. I, 183. Предизвиквам завист. △ Предизвиквам съжаление. △ Предизвиквам възторг. △ Предизвиквам възмущение. △ Предизвиквам любопитство. △ Предизвиквам разочарование. △ Предизвиквам интерес. △ Предизвиквам възхищение. // Ставам причина да възникне, да настъпи, да се осъществи нещо (някакво събитие, процес, проява и под.); причинявам. Такава крайна постъпка трябва да е предизвикана от извънредна, сериозна причина. Ив. Вазов, Съч. Х, 30. — Аз лично ще пусна хората.. Инак тия озлостени тълпи ще пролеят кръв, ще предизвикат пожар. Д. Вълев, З, 249. Той дори не съжаляваше, че бе забравил писмото до министерството в джоба си, защото писмото бе написано в остър тон и щеше да предизвика някои усложнения. Ем. Манов, БГ, 216. Хвърлените късове от тухли и керемиди изпочупиха няколко прозорци на отсрещните къщи и предизвикаха гневни протести от страна на стопаните им. Д. Димов, Т, 178. Освободителната война предизвикала дълбоки промени в живота на българския народ. Ист. VII кл, 92. Предизвиквам скандал. △ Предизвиквам инцидент. △ Предизвиквам кръвопролития. △ Предизвиквам заболяване. предизвиквам се, предизвикам се страд. Защо трябваше Тотев да предизвиква Стотелов? .. Не беше правилно да се предизвикват командирите. Д. Добревски, БКН, 117. Един такъв инцидент като днешния може да стигне чак до парламента, може да се предизвика анкета, разтакане. Г. Караславов, ОХ I, 441.