ПРЕДИЗВИКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДИЗВЍКВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от предизвиквам и от предизвиквам се. Науката днес разполага със средства за предизвикване на известни промени в атомните ядра на елементите. Хим. VII кл, 1950, 34. Създаде се впечатление за мощен заговор, целящ оставката на президента и предизвикването на предсрочни парламентарни избори. Дем., 2002, бр. 37 [еа].

2. Предизвикателство (в 1 знач.). Без каквото и да било предизвикване, той [цар Крез] нахлува в земите на персите и продължава своя горд и навярно опустошителен ход до съдбоносната си среща с Кира. БР, 1930-1931, кн. 6, 207. Той ги [думите] зимаше като един вид подкачания от нейна страна, като един вид предизвиквания. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 238.