ПРЕДИКАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДИКА̀Т м. 1. Лог. Признак (свойство, действие или отношение), който в съждението се приписва на субекта, казва се за субекта. Съставките на съждението са: субект и предикат. Лог. ХI кл, 40. Предметът на мисълта се свързва предикативно със своя признак. От това свързване на две понятия (субект и предикат) се образува мисъл или ядро на мисъл. ГСБКЕ III (1), 20. Едни понятия имплицират наличие на други — функцията им е да конституират съставни структури. Понятието в тази функция се определя като предикат — конституиращ член на съставните понятийни структури. БЕ, 2006, кн. 4 [еа].

2. Грам. Сказуемо. Изречението .. няма второстепенни части, всичко е само субект и предикат. Вл. Трендафилов, ПСЛА [еа].

◊ Съставен предикат. Грам. Съставно сказуемо.

— От лат. praedicatum 'това, което се съобщава, утвърждава (за нещо)'.