ПРЕДИКАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДИКА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Спец. Който се отнася до предикат. Логическите функции символизират отворени пропозиции, състоящи се от предикатна променлива и пълен набор от аргументни променливи. БЕ, 2006, кн. 4 [еа]. Предикатен квантор. // Предикативен. Предикатна връзка. Предикатни отношения.

◊ Предикатно престъпление. Юрид. Престъпление, чрез което незаконно се придобиват имущество или финансови средства, които впоследствие се легализират чрез банкови операции, влагане в бизнес и др., с цел да се затрудни установяването на произхода им. Министерският съвет одобри проект за изменение на Наказателния кодекс, който предвижда да отпадне изискването за наличие на влязла в сила присъда по предикатно престъпление (т. е. това, от което са придобити мръсните капитали), преди да се престъпи към наказателно преследване за пране на пари. Банк., 2006, бр. 13 [еа]. Не е необходимо да се посочва самото предикатно престъпление, а са достатъчни само фактите по делото, за да може да се направи извод за извършено престъпление "пране на пари". Нов., 2007, бр. 84 [еа].