ПРЕДИКАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДИКА̀ЦИЯ ж. 1. Лог. Определяне и разкриване на признак на субекта в съждението чрез предикат. Понятията предикат, предикация са също част от апарата на логиката. БЕЛ, 2002, кн. 6 [еа].

2. Грам. Връзка между частите на изречението чрез предикат, сказуемо. Предикацията е изразена чрез глагола "дава". БЕЛ, 2006, кн. 6 [еа].

— От лат. praedicatio 'съобщаване, провъзгласяване'.