ПРЕДИШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДЍШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. 1. Който е съществувал, бил е преди, в миналото; минал. Дона търсеше предишния си живот, искаше да се върне в предишния си живот. Да се върне във времето преди оня миг, когато донесоха в селото тялото на Велко и тя го видя вече мъртъв. Д. Талев, И, 609. Той ходеше редовно на работа, но и работата гледаше без сърце. Нямаше я предишната сладост от труда. И. Петров, НЛ, 234. Лицето му е изменено. Вместо предишното надуто самодоволство стои сега едно страдалческо изражение. Й. Йовков, Разк. I, 37. Те пият... В пиянство щат лесно забрави / предишни неволи и днешни беди. П. К. Яворов, Съч. I, 58.
2. Който е бил някакъв преди, в миналото; някогашен, бивш. Тя го изгледа учудено, изплашено, като че го виждаше за пръв път. Не, това не беше предишният Алекси, този, когото бе обикнала от дете! До нея седеше чужд човек. А. Гуляшки, СВ, 123. Това чувство на собствена, по-висока стойност я изпълваше със съзнанието, че тя вече не е предишната плаха и беззащитна Анис. Сл. Чернишев, ЛО, 112. Божура сега беше мома. Големите черни очи на предишното зиморничево циганче гледаха дръзко, дяволито. Й. Йовков, СЛ, 58. Уж работи, уж тича насам-натам, но не е предишната. Отслабна, очите ѝ се облещиха. И. Петров, НЛ, 80. Предишни колеги.
3. За период — който е бил, изминал е непосредствено преди друг; минал, преден. Противоп. следващ. Майка ѝ не беше се досетила да отвори прозореца и стаята още пазеше топлината на предишния ден. Ем. Станев, ИК I и II, 238. Знаело се вече, че е станало предателство, че много села нямало да въстанат, и още предишната нощ на север,.., аленеели пожарища. Г. Стоев, ЦЗ, 8.
// Който е бил някакъв или в някаква позиция, функция непосредствено преди друг по ред; бивш. Противоп. следващ. Тя живееше в дома на предишния кмет в селото: един бивш учител. А. Страшимиров, К, 16. — Защото — повтори той, .. — нас предишният учител ни е казвал, че и сега има... таквоз... държави: Сърбия, Гърция. Ст. Дичев, ЗС I, 356-357. Новото правителство на Ляпчев .. твърде малко се отличава от предишното. Н. Христозов, ПД, 141. Антица почиваше горе, на върха на могилата, отгдето се виждаше и сегашният, и предишният чифлик. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 77.
4. Като същ. предишното ср. Положението, състоянието, което е било преди, в миналото. — На̀, аз останах сам, с дете на ръце. Че е мъчно, мъчно, но какво да сториш. Не мож го върна предишното. И. Петров, НЛ, 221. Искаше му се да извика, да разбере къде е, какво става с него, но не можеше .. Постепенно започна да се връща към предишното и познатото, стана му неприятно за себе си и изпита някакъв срам. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 456.