ПРЕДЛОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДЛО̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Грам. Който се отнася до предлог1. Подчинителното отношение се изразява чрез синтактично съгласуване, управление, прилагане или предложно свързване. ГСБКЕ III (1), 26. Предложно съчетание. Предложна функция.
◊ Предложен падеж. Грам. В синтетичните езици — падеж, който се употребява само с предлози и е свързан с означаване на отношение за място, време или начин на действие, за обект на речта, мисълта или чувството и др.; местен падеж. Тук ще се спрем на една лексикално-семантична особеност на българския език, която вероятно е свързана с развоя към аналитизъм, по-точно с ре‑
зултатите от ?изчезването" на винителния и предложния падеж. БЕЛ, 2000, бр. 3-4 [еа]. Предложният падеж, както и неговото название показва, .., редом ся нахожда с предлог. Ив. Момчилов, ПСЕ, 122.