ПРЕДМЕСТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДМЀСТНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Предшественик. Положението, на което по злощастие мя възвиси пленяванието на предместника ми, дава ми правото да принеса пръв аз живота си за вас. П. Р. Славейков, ПИ, 28-29. Цимисхия ся захлипаше от смях, като гледаше как умира неговият предместник; и скоро той стана управител на Въсточната империя. Е. Мутева, РБЦ (превод), 141.

— Рус. предместник.