ПРЕДНАМЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДНАМЀРЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се извършва, казва или се проявява с предварително обмислено, обикн. скрито, недобро намерение, за постигане на нещо, на някаква цел или ефект; умишлен, нарочен. Патриархът го ласкаеше непрекъснато, но императорът виждаше колко преднамерени са тия ласкателства. Й. Вълчев, СКН, 286. Нейното лице се покрива от гримаса на философско примирение, гласът ѝ потреперва с нотки на преднамерена, малко тъжна наивност: — Имаш ли пари? Др. Асенов, СВ, 101. Проявяваше преднамерена, но отрезвяваща грубост, знаейки, че друго лекарство няма. Д. Фучеджиев, Р, 144. И прости моя смях преднамерен, / мойто женско лукавство понякога. Е. Багряна, ВС, 12.