ПРЕДНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЀДНИЦА ж. 1. Предна част на превозно средство. Противоп. задница1. Таратайките се юрват по разкаляния път .. Започва взаимно блъскане и удряне на брони и калници, на предници и задници при невъобразимия трясък на моторите и екзалтирания вой на публиката. Б. Райнов, ГН, 129. Значи забелязахме ние, че ако случайно танкът се обърне на ребро и го улучим — подпалва се като всички други. Немските инженери от много ум взели, че го бронирали здраво само на предницата. П. Вежинов, ВР, 101. В подветрената страна един розов остров се показваше из мъглата. Пред него много кораби с високи предници бързо извиваха към нас. Ст. Загорчинов, ЛСС, 70. Самолетът скръцна, разтърси тяло и се втурна лудо по пистата.. Предницата, където седяха пилотите, бавно се издигна във въздуха. Г. Белев, КВА, 13. // Предна част на кола, каруца с колелетата, която може да се отделя от цялата кола. — Защо не взе на дядовите Маринови кола предницата, че вътре е и ярем, и процеп, и стърчишка, и всичко! Ил. Волен, НС, 55-56. След малко зададе се шествие. Начело му вървяха двама турци .. След тях идеха два взети от българските въстаници дървени топа, качени всеки един на предница от волски кола. К. Странджев, ЖБ, 17.
2. Предна част от тялото на четириного животно заедно с предните два крака. Противоп. задница1. Кабриолетът се плъзна леко без шум, конят се поподхвърли веднъж-дваж с предницата си, за да надвие тежестта, и тръгна в тръс. Й. Йовков, ЧКГ, 14. Надигаше [кравата] предница, подпряна на единия от краката си, наемаше цялото си тяло веднъж-дваж и се изправяше. Ил. Волен, МДС, 190. Задните му [на вълка] крака, силно изпънати, достигаха водата, а предницата му бе на брега. Ем. Станев, ПЕГ, 73. — Абе аз преди малко го видях като носеше месо в къщи. Около кило и половина агнешка предница с два бъбрека. Чудомир, Избр. пр, 267.
3. Предна страна, част на дреха. Бяха приготвени и дарове за краля и за сина му. Те състояха от златни съдове, две порфирени мантии с диаманти на предниците, три скъпи татарски саби. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 70-71. Предницата на пъстрата ѝ басмена рокля, разширена в кръста за раждането, се беше повдигнала нагоре и откриваше стройните ѝ розови крака до коленете. И. Петров, МВ, 117. Въпреки оскъдицата жените пъстрееха с рокли в свежи цветове, най-често с гръб и предница от различни тъкани, прекроени от старо, но с вкус и усет за мярка. Б. Болгар, Б, 46. Но защо той [секретар-бирникът] е тъй страшен за всички в село, когато, на, вижте го колко е обикновен човек: дебел, .., с мазна връзка и мръсно палто, оцапано на предницата от ядене. М. Кремен, СС, 142.
4. Диал. Предна част на нещо (сграда, редица и под.); преднище, преднина. Той стана, хвана кроткото животно [петела] и го захлупи под продъненото корито близо до огъня и седна пак до предницата на колибата. Ц. Церковски, Съч. III, 7-8. Аз отидох да ослоня главата си до един прозорец, който гледаше към предницата на замъка. Ч, 1875, бр. 5, 234. Заварих това, което оставих — Сладунка играеше в предницата [на хорото] до Радко. Ил. Волен, МДС, 25.
5. Остар. Воен. Авангард. Противоп. задница1. Изведнъж не изваждаха всичката си войска в боя, нъ оставаха една част, като резерва, определена в нужно време да доде помощ на предницата. П. Кисимов, ОА II (превод), 32. Французите са принудени най-после да отстъпят едно подир друго селата и постовете, които служат за защитата на предницата им. Ч, 1871, бр. 24, 744.