ПРЕДОВЕРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДОВЕРЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; предоверя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Доверявам се на някого или на нещо прекалено много, повече от необходимото. — Разпределихте ли новите жилища?.. — Сребров се занимава с това. — Предоверяваш му се. Внимавай! Той те подвежда. Б. Балабанов, Избр. п II, 195. — Тебе те предадоха! .. Казвах ти още отдавна: не ще забравят нищо, не ще простят нищо! Ето ги! — забиват ти нож в гърба .. Ти се предовери. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 442-443. — И все пак да не им се предоверяваме. С тях [офицерите] трябва внимателно да се пипа. В. Нешков, Н, 358. Междувременно куманите навлезли на юг от Дунав и също предложили съюз на императора, който обаче се предоверил на печенежките клетви и любезно отклонил куманските предложения. Пл. Павлов, БАСБ [еа].