ПРЕДОПРЕДЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДОПРЕДЕЛЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от предопределя като прил. 1. Който е предварително, отнапред определен, решен; предрешѐн. Всички обстоятелства около процедурата .. обаче говорят за предопределен изход с известен резул‑

тат. Пари, 2004, бр. 188, 26. // Който произтича от предопределение, свързан е с предопределение, със съдба; предначертан. Съдбата налагаше пръста си от онзи момент, в който беше се солидаризирал с разбунтуваните войници, и животът му бе тръгнал по някакъв предопределен път. Ем. Станев, ИК I и II, 358. Тогава в ума му се зароди едно решение. Едно от онези безумни, нелепи решения, на които ние съзнаваме всичкото безсмислие, и все пак знаем, че те са един наш предопределен, неизбежен жребий. Г. Райчев, Избр. съч. II, 28-29.

2. Обикн. след гл. съм, смятам (за) и др. Който има жизнена задача, предопределение, съдба (за нещо). Разправяше [японецът] надълго и нашироко за божествената мисия на японците, които били предопределени да обединят всички азиатски народи под властта на японския император. Св. Минков, ПК, 4. Той, който се смяташе предопределен за големи работи, изведнъж усети, че се снишава, превръща се в нищожна капка в това море, прашинка, невидима с просто око. Л. Стоянов, Б, 15. Много ничтожен бих ся показал, любезни мои съграждане, да побуждам другите да изложат живота си, ако сам аз не имах себе си предопределен за такъв край". П. Р. Славейков, ПИ, 28.

3. Като същ. предопределеното ср. Нещо, което произтича от предопределение, свързано е с предопределение. Приказваме за други неща и затова правя само някои косвени, явно напразни опити да променя предопределеното. К. Топалов, СТ, 84. Нищо не се променя, освен собственото ти положение: така или иначе, предопределеното винаги се случва. Л. Божилова, ХДОЧ (превод) [еа].