ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДОПРЕДЕЛЀНИЕ, мн. няма, ср. Според религиозни или фаталистични представи — предварително определен по волята на Бога или на някаква висша сила ход на събитията, свързани с някого или нещо; предначертание, предназначение, съдба, предопределеност. След малко Токмакчията беше вече спокоен и на всички тия изненади, които от някое време насам се бяха заредили една след друга, той не се и чудеше вече, а гледаше на тях като на Божие предопределение. Й. Йовков, ПК, 161. Всички нещастия, които я слетяваха, колкото и страшни да биваха те, тя приемаше като някакъв неотменим фатум, като предопределение, което не може и не бива да избегне. Ст. Грудев, АБ, 173. Три дни се бори със смъртта Теодосий и по предопределение висше я превъзмогна. П. Константинов, ПИГ, 50. "Не добро бити чловеку едниу", казал Бог при сътворението на человека и няма на света сила, която да измени това предопределение. ПСп, 1876, кн. 11-12, 21.