ПРЕДОПРЕДЀЛЯМ

ПРЕДОПРЕДЀЛЯМ, ‑яш, несв.; предопределя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Набелязвам, уточнявам отнапред, предварително хода, посоката на развитието или реализацията на нещо; определям, предначертавам, предпоставям. Според редица наблюдатели неслучайно такова споразумение се

подписва няколко месеца преди изборите в България. Те смятат, че неговата цел е да осигури предвидимост и да предопредели икономическата политика и на следващото управление, като постави известни ограничения. Кап., 2004, бр. 48, 6. // Имам определяща, решаваща роля за проявата, оформянето, същността на нещо, ставам условие, причина за нещо; определям, обуславям, предпоставям. Ангара изтича от езерото Байкал и това предопределя нейното постоянно ниво. Пог., 1970, бр. 7, 5. Родителите се видяха задължени да станат надзиратели на учебния процес и трябва да ги оправдаем, защото бележките се оказаха решаващи и още в ранна детска възраст сякаш предопределят бъдещето на детето. Г. Данаилов, УМ, 61. Разнообразните условия и карстовият характер на каньона предопределят наличието на огромно разнообразие от растителни видове. ЛР, 2002, кн. 3, 6.

2. За Бог, висша сила (според религиозни или фаталистични представи) — определям хода на събитията, свързани с бъдещето на някого или нещо, без възможност да бъде променен, да му се повлияе; начертавам, предначертавам. — Да вървим, да вървим, сестро, — и пръв заслиза по стъпалата, — не мъчи себе си! Ще стане това, което Бог предопредели! Ст. Загорчинов, ДП [еа]. Иманярската страст у него беше плод на дълбоко залегнала вяра в душата му, че се е родил "под щастлива звезда" и че съдбата му е предопределила "златен дял" от живота. А. Гуляшки, СВ, 24-25. Провидението е предопределило, види се, щото след кратко самостоятелно съществувание България да попадне под тежката ръка на Русия. С, 1894, бр. 1477, 2. предопределям се, предопределя се страд. С организацията на територията се предопределят дължините на постоянните и временните напоителни канали. М. Мичев и др., З, 220. Експозицията е мащабна дори в чисто физическите си измерения — обстоятелство, което се предопределя от големите обеми на материалите. Култ., 2003, бр. 15, 11.

Списък на думите по буква