ПРЕДОСТАТЪЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀДОСТАТЪЧНО нареч. Повече, отколкото е необходимо, нужно, повече от достатъчно. — Какво може да внесете сега? — А че... аз... такова... имам само петстотин лева .. — Предостатъчно! — подскочи инспекторът и грабна банкнотата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 99. — Ние ядохме предостатъчно — каза госпожица Маринова, — сити сме, няма защо да преяждаме. К. Калчев, ПИЖ, 158. Ние сме навлезли в канализирания в буквалното и преносно значение делник, .., ходим на работа и се връщаме от работа, .., имаме дом, прилични заведения и предостатъчно време за скука. Б. Райнов, НН, 354.