ПРЕДПЛАТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДПЛА̀ТА ж. 1. Предварително заплащане за нещо; предплащане. Тази благочестива поза е била необходима, за да се мотивира и направи приемлива голяма молба за заем или за предплата на една значителна сума. СбНУ LII, 107. // С предл. в. Под формата на, като предварително заплащане за нещо. — Не е станало още дума за

кирията, чичко Василе. Кажи, да си знаем колко ще бъде. Ще ти дам нещо и в предплата. Д. Талев, ГЧ, 12. Договорът, който сключи с тютюневата фирма, бе много изгоден — за три години той получи в предплата сто и осем хиляди лева. Г. Караславов, ОХ IV, 4.

2. Сума, която се плаща предварително за нещо; аванс. Мистър Смит ми подаде договор и аз го подписах. Предплатата, която получих, беше достатъчна, за да заплатя дълга си. М. Марчевски, ОТ, 22. Еди Търнер прекрачи спокойно прага и без всякакви заобиколки започна веднага съвсем делови разговор с квартирантите си, като им поиска обичайната предплата. Св. Минков, Избр. пр, 271. След като дадох предплатата на хазяите и изслушах търпеливо условията и напътствията им, се тръснах върху голата продънена пружина. К. Топалов, Н [еа]. Без нито миг колебание Франсис нае тази стая, остави предплата и се върна в хотела да вземе багажа си. Б. Миндов, НХЕН (превод) [еа].