ПРЕДПОСТАВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДПОСТА̀ВКА ж. 1. Нещо (явление, факт и др.), от наличието на което зависи, определя се съществуването или появата, възникването на друго нещо; условие. Образованието е една предпоставка за интелектуален живот, но само по себе си съвсем не го гарантира. Ем. Манов, ПС, 65. Наличността на знания и умението да ги прилагаме са необходими предпоставки за творческата работа на мисълта. Псих Х кл, 133. Той [естественият отбор] протича успешно при широкото разселване на вида, когато броят на индивидите в популацията се увеличава и се създават предпоставки за увеличаване на наследствените изменения. Биол. IХ кл, 1981, 19. Предпоставка за успех.

2. Изходна точка, изходно положение на разсъждение, твърдение, теза. То [изследването] трябва да издири най-съществените материали, които изразяват литературното съдържание, и да изгради своите заключения не върху отвлечени, безпочвени предпоставки, а върху един широк и проникновен анализ на тия материали. Б. Пенев, ИНБЛ I [еа]. Дали той не бе станал жертва на собствената си огромна заблуда? Възможно ли беше неговият жив и прозорлив ум да е изградил тази дръзка теория върху неверни предпоставки? О. Иванова, ЕЧ (превод) [еа]. В цялата книга имплицитно е заложен интересът на националната общност. Всички изводи и заключения сякаш стъпват на такава предпоставка. Култ., 2004, бр. 36, 11. В статията се изхожда от неправилни предпоставки.

3. Лог. Всяко от двете съждения, твърдения, въз основа на които се стига до ново съждение, заключение. Правилата, които определят дали истинността на такива първоначални твърдения (наречени предпоставки) гарантира истинността на заключението, се наричат дедуктивни. Дедукцията е валидна, ако истинността на предпоставките гарантира тази на заключението. Л. Андреева, ХПП (превод) [еа]. Първите две твърдения се наричат предпоставки, а третото — умозаключение. Предпоставките на едно заключение не могат да бъдат по-малко от две. БЕЛ, 2000, кн. 3-4 [еа].