ПРЕДПРИЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДПРИЀМАМ, ‑аш, несв.; предприѐма, ‑еш, мин. св. предприѐх, прич. мин. страд. предприѐт, св., прех. Пристъпвам към осъществяването на нещо, обикн. важно, значимо или сложно, свързано с трудности, приготовления, време и под.; започвам1. На южния фронт неприятелят предприе настъпление. К. Петканов, МЗК, 252. В България и в другите земи под властта на турците била предприета акция за събиране на притежаваното от раята оръжие. Н. Ферманджиев, РХ, II. — Взел е беят заложници. Сега ръцете ни са вързани. Не можем нищо да предприемем, той ще избие нашите люде. Д. Талев, И, 335. Трябваше им [на въстаниците] малко време да си отдъхнат, всички бяха изтощени до смърт от боеве и безсъние, и после да решат какво ще предприемат. Д. Фучеджиев, Р, 236. Предприемам пътуване. Предприемам археологически разкопки. предприемам се, предприема се страд. Аликс щеше да умре. Сега бе късно и безполезно да се предприема каквото и да било. Д. Димов, Т, 636. — Необходимо е и данъчният товар на населението да се намали, и евтин кредит да се създаде, .., и много, много още неща трябва да се предприемат. Т. Влайков, РП I, 156-157.