ПРЕДПРИЕМЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДПРИЕМЧЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който проявява активност, инициативност, желание и енергия за организиране и осъществяване на някаква работа, дейност; инициативен. Пари се печелят скоро, стига човек да е трудолюбив и предприемчив. Ив. Вазов, НР, 71. На острова ще се настанят военни и граждански власти. Ще дойдат и предприемчиви хора, които ще създадат работа на туземците. М. Марчевски, ОТ, 506. Някои по-предприемчиви граждани започнали да откарват стоки и храни от Западна Европа на Изток, а оттам докарвали метали, подправки, оръжия и др. ценни стоки. Ист. VI кл, 66. Деятелният и предприемчивият народ умее да употреби за своята полза сичките дарове на природата и да увеличи своето благосъстояние. Знан., 1875, бр. 14, 222.