ПРЕДРАЗПОЛАГАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДРАЗПОЛА̀ГАЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от предразполагам като прил. Книж. Който предразполага, който изразява, показва предразположение. Забеляза, че един от воловарската дружина, .. го гледаше с някакво предразполагащо любопитство. П. Здравков, НД, 129. Липсваше му изтърканото кожено кресло и предразполагащата привична миризма на стари книги. А. Гуляшки, ДМС, 80. Васко се усмихна в полуздрача, гласът му стана топъл, предразполагащ. З. Сребров, Избр. разк., 17. Начин на живот, предразполагащ към пълнеене.