ПРЕДРАЗПОЛАГАЩО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДРАЗПОЛА̀ГАЩО нареч. Книж. По начин, който предразполага някого или нещо. — Прощавай, че те накарах да слезеш, но аз не мога да се кача така високо при тебе! — започна той [шефът] предразполагащо. Бл. Димитрова, ПКС, 406. Балдъзата се изсмя тихо, предразполагащо. Г. Караславов, ОХ IV, 382. Директорът доверително се надвесва над седналия .., уж предразполагащо, най-напред го погалва по косата. Л. Дилов, МСП, 155.