ПРЕДРАЗПОЛОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДРАЗПОЛО̀ЖЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от предразположа като прил. Книж. Обикн. с предл. към. Който има предразположение (в 1 знач.) към нещо — заболяване, порок и под. Предразположен към надебеляване. △ Предразположен към туберкулоза. △ Предразположен към депресия. △ Предразположен към пиене.