ПРЕДРЕШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДРЀШВАМ, ‑аш, несв.; предрѐша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Обличам някого в други, необичайни за него дрехи; преобличам. Тя пъргаво хвана тежката си дреха (предрешили я бяха също в каракачанка). А. Страшимиров, Съч. V, 121. Без малко щеше да подозре, че манастирските братя са предрешили своя игумен. Т. Харманджиев, КЕД, 111. — Предрешиле го неваста, / па го през село превеле. Нар. пес., СбНУ ХХХI, 172. ^● Обр. Слънцето се освободи от мрачните облаци. Златна светлина окъпа ридовете, предреши нивите, подлуди житата. М. Яворски, ХСП, 86-87. предрешвам се, предреша се страд. и възвр. Турил си очила, пуснал брада, .. Един чиляк кога се предреши, кога си преправя името, той добро не мисли. Й. Йовков, ЧКГ, 203. Премени се Марко, предреши се, / та облече руо калугерско, / и си тури капа калугерска. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 81.