ПРЕДРЪ̀НКВАМ, ‑аш, несв.; предръ̀нкам, ‑аш, св., непрех. Издрънквам1, издрънчавам, предрънчавам. Пуст мегдан .. / Само някъде котел предрънка, / и като че счуй се бяг припрян. К. Христов, А 1944, 119. Там претопурка кон в мрака, тук сабя / пък предрънка... К. Христов, ПП II, 58.