ПРЕДСЕДАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДСЕДА̀ТЕЛ, ‑я, ‑ят, м. 1. Лице, което е назначено или избрано за ръководител на организация, учреждение, съвет, институция и под. Влезе председателят на съда — .. След него се проточи целият състав на съда и всеки зае мястото си. Д. Талев, ПК, 724. Наскоро след постановлението, .. смениха и председателя на стопанството. Ил. Волен, МДС, 185. Захари Стоянов починал като председател на Народното събрание на около 39-годишна възраст. Н. Ферманджиев, РХ, 294. Настоятелството са състои от един председател, един подпредседател, един касиерин. НБ, 1876, бр. 11, 43. Председател на жури.
2. Лице, което ръководи заседание, събрание или под. Това положение беше затруднително и за събранието и за самия председател. Ив. Вазов, Съч. VI, 58. На даването му думата от председателя, той събра словото си в две думи: — Отказвам се! Ив. Вазов, Съч. Х, 71. Комитетът се качи на специално приготвена трибуна и председателят даде с ръка знак, че ще говори. Елин Пелин, Съч. IV, 238. Сократ, който в този ден бил председател в събранието на съдниците, твърдо стоял насрещу такъвзи приговор. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 197.
3. Остар. Президент на република. Ако споменете пред някой бразилец името на председателя на бразилската република, той ще започне веднага да ви разправя такива невероятни подробности за него. Св. Минков, ДА, 51. — Тази сутрин .. г-н Бриян съобщи на председателя на републиката [Франция], че приема да образува новия кабинет. БД, 1909, бр. 1, 3. Председателят на Турската република Исмет Инюню тогава беше сабя в ръката на Ататюрк. А. Каралийчев, С, 30. Пръв председател (президент) бил Вашингтон. ВИ, 168. В нея [програмата] са казвало "българският народ ще са управлява от една конституция", без да са споменувало ще има ли цар, княз или председател. НБ, 1876, бр. 56, 218.
◊ Министър-председател. Полит. Председател на правителството, на министерския съвет; премиер-министър. В общи линии, те не се срещнаха само със самия министър-председател. Кап., 2001, бр. 51 [еа]. Регистрацията бе извършена от Д. П. И съответно на него му се отблагодариха, като го направиха министър-председател. НЗ, 2000, бр. 7 [еа]. Министерски председател. Остар. Полит. Министър-председател. Г. Бисмарк по причина на болестта си щял да си даде оставката, и на негово място щял да ся определи г-н Савини, а Бисмарк занапред щял да носи имято министерски председател. Дун., 1866, бр. 129, 2. Почетен председател. Лице избрано в някакъв ръководен орган без задължения да ръководи, действа, а поради авторитета и заслугите си.