ПРЕДСТАВА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДСТА̀ВА1 ж. 1. Псих. Форма на сетивното възприятие при висшите животни и човека (наред с усещането и възприятието) — мисловен, идеален субективен образ на предметите и явленията от действителността, отразен в съзнанието, паметта. Тоя откъснат, скитащ и все пак цялостен блок от слухови представи и съзнателни импулси за произвеждане на тонове плуваше бавно в здрача на Марииното съзнание като ледена планина, огрята от слънцето. Д. Димов, Т, 191. Зрителна представа. Емпирични представи.
2. Псих. Образът, особеностите на предмет или явление, който някой има в съзнанието си, обикн. като репродукция (повторение) на един или поредица от вече възприети от съзнанието предмети или явления от действителността. Видът на някои от калиграфските шрифтове на фигурата вдясно може да предизвика неволна представа за човека, имащ такъв почерк. Ем. Джераси, И (превод) [еа]. Честите промоции, според някои мениджъри, разрушават реалната представа на потребителите за пазара. Comp., 2005, бр. 12 [еа]. Будевска влизаше в образа не толкова по пътя на представата, а по пътя на изживяването. Ст. Грудев, АБ, 154-155. След като го чух как говори, промених представата си за него. △ Имах представа за това място от един разказ. Вярна представа. Лъжлива представа.
3. Разбиране, знание, схващане или убеждение за нещо, изградено на основата на субективния опит, преценка на някого. Покрай представата за власт, сила и почести, които ще добие като кмет, от само себе си някак у него се възбуди представа и за имотност. Т. Влайков, Съч. III, 130. Разклатили се бяха всичките му опори, .. , потънали бяха в мрак много предишни негови представи и схващания. Той ли се бе променил, или пък светът около него. Д. Талев, ГЧ, 224. Погрешна е представата, че художественият вкус е даден на народа от вечни времена или се оформя у него от само себе си. Л. Стефанова, ВД, 65. В съзнанието му бе заседнала представата, че днес е неделя. Г. Караславов, ОХ IV, 500-501. От съдържанието на старите български законодателни паметници ще добием представа, какви и колко са били обществените проблеми по онова време. Ив. Хаджийски, БДНН I, 56. Ние ще възприемем тази интуитивна представа за алгоритъм като някакво правило или последователност от правила, с помощта на които може да се реши всяка задача от определен тип. Матем., 1965, кн. 6, 28.
◊ Губя (изгубвам / изгубя) представа за нещо. Не се ориентирам правилно по отношение на нещо, заблуждавам се, обърквам нещо. Колко време прекара тъй, Славка не знаеше, защото беше изгубила представа за времето. Ст. Марков, ДБ, 236. Отначало се спъваше, губеше представа за направлението. Д. Немиров, Др, 131. Давам / дам представа. Представям нещо; показвам, демонстрирам. Добре опънат конец ни дава представа за част от права линия. Планим. V кл, 3. По броя на ивиците в дадено землище може да се съди за разчленеността на релефа, но най-нагледна представа ще ни даде процентното съотношение на площите, включени в различните ивици. М. Мичев и др., З, 153. Пестеливо и с малко средства е успял [художникът] да даде пълна представа за габровския сокай. СбНУ LV, 26. Имам (нямам) представа. (Не) зная, (не) познавам нещо. В окопите — имате ли представа що е туй? Г. Стаматов, Разк. I, 81. Нямаш представа колко весело прекарахме. М. Грубешлиева, ПИУ, 188. Не можеше да определи точно къде се намира и нямаше никаква представа кога ще излезе от усойката. Д. Фучеджиев, Р, 148. Имам представа за риска от тютюнопушенето, както и от вземането на наркотици.